Сага за Форсайтови

— Кой? — отвърна Соумс. — Инспекторът ли? Знам само, че са го изпратили от Станхоп Гейт. Няма да се учудя, ако чичо Джолиън „нонконформис“ е откраднал нещо.

Но, въпреки спокойствието си, и той се чувстваше неудобно.

След десет минути Джолиън старши влезе при тях.

Отиде до масата и застана, без да продума, като подръпваше дългите си бели мустаци. Джеймс изправи глава и го зяпна с отворена уста: никога не бе виждал брат си с такова изражение.

Джолиън старши вдигна глава и каза бавно:

— Босини бил прегазен и убит на едно място в мъглата.

После погледна отвисоко брат си и племенника си с дълбоките си очи и добави:

— Има… предположение… за самоубийство.

Джеймс се слиса:

— Самоубийство ли? Защо?

— Само бог знае, щом ти и синът ви не знаете! — отвърна строго Джолиън старши.

Джеймс не отговори.

На всички хора в напреднала възраст, дори когато са Форсайтови, животът поднася горчиви преживявания. Минувачът, който ги вижда загърнати в плащовете на традицията, богатството и удобствата, никога не би допуснал, че черни сенки са засичали и техния път. У всеки човек в напреднала възраст — у самия сър Уолтър Бентъм дори — мисълта за самоубийство се е появявала поне веднъж в преддверието на душата му; чакала е на прага, недопускана по-навътре от някое случайно обстоятелство, от смътен страх или мъчителна надежда. Тежко е за един Форсайт да се откаже окончателно от собствеността си. Да, много тежко! Рядко стига дотам; може би дори никога не стига, но все пак колко близо е бил понякога до подобна стъпка!

Дори Джеймс! И ето че той се обади сред хаоса на нахлулите мисли:

— Та аз видях вчера във вестника: „Прегазен в мъглата“. Но не се споменаваше име.

В смущението си гледаше ту единия, ту другия; но несъзнателно пропъждаше предположението за самоубийство. Не смееше да приеме тоя слух, така несъвместим с неговите интереси, с интересите на сина му, на всеки Форсайт. Бореше се срещу него; а тъй като по природа и подсъзнанието му дори отхвърляше онова, с което не е безопасно да се съгласи, той преодоля постепенно своя страх! Трябваше да бъде злополука!

Джолиън старши прекъсна този унес:

— Смъртта била моментална. Вчера е бил цял ден в болницата. По нищо не могло да се установи кой е. Аз отивам веднага. Добре ще е да дойдете и вие двамата.

И тъй като никой не възрази, той излезе пръв от стаята.

Денят беше тих, та на идване от Станхоп Гейт до Парк Лейн Джолиън старши бе пътувал с открит екипаж. Докато допушваше пурата си, облегнат на плътните възглавници, той се бе наслаждавал на острото пощипване на студа, на шумотевицата от файтоните и пешеходците; на странното, почти парижко оживление, което първият хубав ден внася в лондонските улици след мъглите и дъжда. И се бе почувствал така щастлив, както не бе се чувствал от месеци насам. Забравил бе вече изповедта пред Джун; виждаше само бъдещето със сина си и най-вече с внучетата си (уговорил бе да се срещне тази вечер в Хоч-Поч с Джолиън младши, за да поприказват отново по тоя въпрос); изпитвал бе и приятна възбуда от предстоящата среща, от вероятната победа над Джеймс и Собственика по въпроса за къщата.

Сега пътуваше в затворен екипаж; нямаше сърце за веселие, нито беше редно хората да видят Форсайтови в една кола с полицейски инспектор.

В каретата инспектора заговори отново за покойника:

— Точно по това време мъглата била много плътна. Кочияшът казва, че човекът имал време да види какво става, но въпреки това просто се втурнал срещу колата. Изглежда, че бил в много лошо материално състояние; в жилището му намерихме няколко разписки от заложни къщи, кредитът му в банката е превишен, освен това имал и дело, както съобщават днешните вестници.

Студените му очи изгледаха последователно и тримата Форсайтови в каретата.

Наблюдавайки от своя ъгъл, Джолиън старши видя как лицето на брат му се промени, стана още по-мрачно и тревожно. Думите на инспектора наистина съживиха всички опасения и страхове на Джеймс. Тези думи се бяха мяркали досега само като някакъв далечен кошмар, но ето че изведнъж превръщаха в ужасна действителност предположението за самоубийство, с което не можеше в никой случай да се съгласи. Той потърси очите на сина си; но втренчения поглед на мълчаливия, неподвижен Соумс не се обърна към него. А Джолиън старши, който следеше и отгатваше общия им отбранителен съюз, бе обзет от непреодолимо желание и той да е със сина си, сякаш това посещение при мъртвеца беше сражение, с което не може да се оправи сам срещу двама. И в същото време мислеше непрестанно как да избегне споменаването на Джун в цялата история. Джеймс щеше да се облегне на сина си! Защо и той да не повика Джо?

Извади визитната си картичка и написа с молив следната бележка:

„Ела веднага. Изпращам ти каретата.“

Като слезе от колата, даде картичката на кочияша с поръчение да стихне колкото може по-бързо до Хоч-Поч и ако мистър Форсайт е там, да му предаде картичката и да го докара веднага. Ако не е там, да чака, докато дойде.