Сага за Форсайтови

— Виждате ли, аз съм единственото му дете. Както и вие… на майка си. Това е толкова неприятно! От нас се изисква прекалено много. Докато дойде време да не изискват, и нашият живот ще свърши.

— Да — промълви Джон. — Животът в безобразно кратък. А човек би желал да живее вечно, да научи всичко.

— И да обича всички?

— Не! — извика Джон. — Аз искам да обичам само веднъж… вас.

— Така ли? Бързо напредвате! О, вижте! Ето варницата. Не сме далеко. Хайде да потичаме!

Джон се затича след нея, като се питаше дали не я е оскърбил.

Варницата беше изпълнена със слънце и бръмчене на пчели. Фльор отметна коса назад.

— Добре. А като не знаем какво ни чака, позволявам да ме целунете, Джон. — И му поднесе бузата си. Той целуна в упоение пламналата нежна кожа.

— Запомнете сега! Сбъркали сме пътя; изобщо, оставете аз да обяснявам! Ще се държа почти отвратително към вас — така ще е по-безопасно; и вие се опитайте да се държите зле към мене.

Джон поклати глава:

— Не мога.

— Но за да ми доставите удоволствие, до пет часа поне!

— Всички ще разберат, че го правя нарочно — отвърна мрачно Джон.

— Постарайте се все пак. Виждате ли? Ето ги! Размахайте шапка! Ох, вие пък сте без шапка! Тогава аз ще изкукам! Тръгнете малко по-настрана и си придайте сърдито изражение.

Пет минути по-късно, когато влезе в къщи, като се стараеше най-усърдно да изглежда сърдит, Джон чу откъм трапезарията звънливия й глас:

— Ужасно огладнях! Онзи приятел ще става уж фермер, а не може да се оправи в полето! Идиот!

Гойя

Обедът свърши и Соумс се качи в картинната галерия в дома си на Мейпълдърм. Обзело го бе това, което Анет наричаше „огорчение“. Фльор не се бе върнала още. Очакваха я в сряда; тя телеграфира, че ще се върне в петък, в петък отложи за неделя следобед; а в къщи бяха дошли леля й, братовчедите и Кардиганови, онзи приятел Профон, и всички скучаеха поради нейното отсъствие. Соумс застана пред Гоген — най-слабото място в колекцията му. Купил бе грамадната грозна картина заедно с два ранни Матиса още преди войната, когато се бе вдигнал такъв шум около постимпресионистите. Питаше се дали Профон ще го отърве от тях — този приятел като че не знаеше какво да прави парите си, — когато чу гласа на сестра си:

— Намирам я отвратителна, Соумс. — И видя, че Уинифред го бе последвала.

— Така ли? — каза сухо той. — Дал съм петстотин лири за нея.

— Нима? Та и чернокожите жени дори не са толкова грозни.

Соумс се засмя тъжно.

— Сигурно не си дошла, за да ми кажеш това.

— Не. Знаеш ли, че синът на Джолиън е у Вал.

Соумс се обърна рязко.

— Какво?

— Да-а — потвърди провлачено Уинифред; — ще живее при тях, за да изучава селско стопанство.

Соумс извърна веднага глава, но гласът й го преследваше, докато се разхождаше напред-назад.

— Предупредих Вал пред никого от тях да не споменава миналото.

— Защо не ми казах досега?

Уинифред вдигна масивните си рамене.

— Фльор върши, каквото иска. Винаги си я глезил. Пък и каква беда има в случая?

— Каква беда ли? — промълви Соумс. — Та тя…

Млъкна изведнъж. „Юнона“, кърпичката, погледът на Фльор, разпитването, а сега и тия отлагания да се върне… Признаците му се сториха толкова зловещи, че, верен на своя нрав, не можеше с никого да ги сподели.

— Струва ми се, че си прекалено предпазлив — каза Уинифред; — аз на твое място бих й разправил онази някогашна история. Няма смисъл да си въобразяваме, че днешните девойки са като едновремешните. Не зная откъде черпят познанията си, но, изглежда, знаят всичко.

Строгото затворено лице на Соумс сякаш трепна и Уинифред побърза да добави:

— Ако не желаеш а говориш по тоя въпрос, аз бих могла да го сторя.

Соумс поклати глава. Мисълта, че обожаваната му дъщеря би могла да научи за отдавнашния скандал, когато това не е наложително, засягаше премного самолюбието му.

— Не — отвърна той. — Още не. И по-добре никога, доколкото зависи от мене.

— Глупости, мили. Помисли какви са хората!

— Двайсет години са много време — промълви Соумс. — Кой ще помни още извън нашия род?

Уинифред замълча. Все повече и повече потъваше в мира и покоя, от който Монтегю Дарти я бе лишавал на младини. И тъй като картините винаги я отегчаваха, побърза да слезе пак долу.