Сага за Форсайтови

И остана неподвижна, загледана подир него.

Завършване на къщата

— Едно телешко консоме; едно говеждо варено; две чаши порто.

В горния салон у Френч, където един Форсайт можеше все още да получи солидна английска храна, Джеймс беше седнал да обядва със сина си.

Това беше любимият му ресторант — непретенциозен, с вкусно, хранително ядене; и при все че беше донейде покварен от задължението да изглежда моден и да нагажда привичките си съобразно с увеличаващите се доходи, в моменти на почивка в Сити той все още съжаляваше за вкусните месни гозби, които беше ял на младини. У Френч прислужваха космати английски сервитьори с престилки; подът беше посипан с дървени стърготини и три кръгли огледала с позлатени рамки бяха окачени точно където трябва, за да се огледате удобно. До неотдавна имаха и сепарета, дето човек можеше да изяде една пържола първо качество, със сипкави картофи, без да вижда съседите си — както подобава на джентълмени.

Той пъхна горния край на салфетката над третото копче на жилетката си, навик, от който бе принуден отдавна да се откаже в Уест енд. Чувстваше, че супата ще му се услади; цялата сутрин се бе занимавал да продаде имението на един отдавнашен приятел.

Като напълни уста с престоял домашен хляб, той започна изведнъж:

— Как ще идеш на Робин Хил? Сам или с Айрин? Най-добре вземи и нея. Много нещо сигурно ще има да се оглежда!

Соумс отвърна, без да вдигне очи:

— Тя не иска да дойде.

— Не иска ли? Защо? Нали ще живее в тази къща?

Соумс не отговори.

— Не знам какво ги прихваща с днешните жени — промърмори Джеймс. — Едно време нямах никакви неприятности с жените. Твоята има премного свобода. Разглезена е…

Соумс изправи глава.

— Не желая да се говори против жена ми — заяви неочаквано той.

Мълчанието се нарушаваше само от сърбането на Джеймс.

Сервитьорът донесе двете чаши порто, но Соумс го спря.

— Така не се поднася порто — каза той; — върнете чашите и донесете бутилка.

След като приключи със супата и размишленията си, Джеймс направи бърза равносметка на новата обстановка.

— Майка ти е на легло — започна той. — Можеш да отидеш с каретата. Смятам, че на Айрин ще й е приятно да се разходи с кола. Онзи приятел, Босини, сигурно ще дойде да ви покаже всичко?

Соумс кимна.

— И аз бих желал да видя лично какво е направил — продължи Джеймс. — Ще намина да ви взема.

— Аз отивам с влак — отвърна Соумс. — Щом искаш да отидете и ти, Айрин може би ще дойде с теб; но все пак не знам.

Той даде знак на сервитьора да донесе сметката. Плати я Джеймс.

Разделиха се пред „Свети Павел“. Соумс тръгна към гарата. Джеймс все омнибуса към западната страна на града.

Настани се в ъгъла до кондуктора, откъдето дългите му крака пречеха на пътниците да минават, и поглеждаше враждебно всеки новодошъл, сякаш никой нямаше право да диша същия въздух.

Смяташе да използва днешния случай и да поговори с Айрин. Една дума, казана навреме, спестява девет; а сега, когато щеше да живее вън от града, имаше възможност да започне нов живот! Той знаеше, че Соумс едва ли щеше да търпи нещата да продължават така.

Не му мина през ум да уточни какво подразбира под думите „да продължават така“; те бяха неопределени и подхождаха напълно на един Форсайт. А следобед Джеймс ставаше винаги по-смел.

Щом се прибра в къщи, поръча за каретата, като добави, че ще вземе и лакея. Искаше да прояви внимание към снаха си, да я предразположи към откровеност.

Когато му отвориха на № 62, Айрин пееше в стаята си и той веднага спомена това пред прислужницата, за да не го отпратят под предлог, че я няма.

Да, мисис Соумс си е вкъщи, но момичето не знаеше дали приема.

С бързина, удивлявала винаги ония, които съдеха по дългата му фигура и унесено изражение, Джеймс тръгна към гостната, преди да съобщят за идването му. Намери Айрин седнала пред пианото, но престанала да свири — очевидно, за да чуе разговора в антрето. Поздрави го, без да му се усмихне.

— Свекърва ти е на легло — започна той с надежда да пробуди съчувствие. — Дойдох с каретата. Бъди добра да си сложите шапката. Ще идем да се поразходим. Имате нужда от въздух.

Айрин го погледна, сякаш се готвеше да му откаже, но промени решението си. Качи се в стаята си и се върна с шапка.

— Къде ще ме водите? — запита тя.

— Ще идем просто до Робин Хил — измърмори бързо Джеймс; — конете трябва да се пораздвижат, а пък и аз бих искал да видя какво става там.

Айрин се поколеба, но пак смени решението си и се качи в каретата. Джеймс не се отделяше от нея, сякаш се боеше да не му се изплъзне.

Бяха минали повече от половината път, когато заговори:

— Соумс така те обича… не позволява да с каже нищо против теб; защо не проявяваш повечко обич към него?

Айрин се изчерви и каза тихо:

— Не мога да проявя това, което не изпитвам.

Джеймс я погледна остро; чувстваше, че тук, в своя екипаж, със своите коне и прислуга, той е господар на положението. Тя не можеше да го отпрати; нито да се изложи с някоя сцена пред прислугата.

— Не мога да те разбера — започна той. — Соумс е много добър съпруг.