САКАТИЯТ БОГ

ала това е разказ неразказан

и живот несвършен.

11.

Издигнаха се пред очите ми високо в онзи ден

и в извисяването си години на раменете си крепяха,

издигаха се като богове, в които те да се превърнат щяха,

и пот по мишците блестеше, и алчни лешояди

ме дебнеха от пламналите им очи.

Виждам знание, пълзящо под вратата,

залостил съм я и задъхан в ужас

затиснал съм я с гръб.

Но там се трупат доказателства за откровение,

там зад вратата на ума ми

децата властват като богове

и малкото телце не тръпне в края на злочестината.

Издигнаха се пред очите ми високо в онзи ден -

окаян пантеон на утрешното сред петната

по камъка, където гърчеше се псе

насред гора от тънички крачета

и пръчки и парчета тухли падаха

и вдигаха се – като строители на храмове,

където купели от бронз преливат

и статуи от мрамор като гълъби мълчат.

Видели ли сте всички тези божии лица?

Тъй извисени, за да ни покажат съвършенството

на светостта на собствените ни лица?

Но празни са ръцете им

без тухлите и пръчките сега,

когато вече са пораснали,

къде е вярата, която да пречисти

детската жестокост?

Не ще ли някой бог да защити

квичащото на плочника кутре

от малките му негови подобия,

нападнали безпомощното и сакатото?

Ако сме създадени каквито искаме

да сме, то ние сме създателите.

А ако там се извисява Бог

и въплъщава всичко туй, което сме,

то този бог сме ние, а децата,

пребиващи до смърт едно сакато псе

там зад вратата, зад вратата,

са мярата на волята, помислена,

опитана – изплюта или пък погълната -

на всемогъщото в екстаза.

Деца като богове

Фишер кел Тат

Екипите теглеха с песен въжетата. Колони от черен мрамор се изправяха в кръг около искрящата могила. Прахът в устата на Спиндъл имаше вкус на надежда, а болката в раменете и кръста бе като обещание за спасение.

Беше я видял днес и тя беше… по-добре. Все още дете всъщност, жестоко употребено, и само някой кучи син щеше да твърди, че всичко е било за добро. Че намирането на вяра може да дойде само от ужасно страдание. Че мъдростта се ражда от рани. Все още дете, проклятие, прочистено от мръсните пороци, но погледът й си беше там, в състарените й очи. Познанието за убийствени аромати, разпознаването на собственото ти същество, оковано във веригите на слабостта и страстта.

Тя беше Висшата жрица на Избавителя. Беше я взел в прегръдката си и тя бе последната, познала този дар.