Сан Феличе

Случката вдигнала голям шум: борбата, започнала между баща ми и графа, била всеизвестна и няма нужда да ви казвам, че всички симпатии били на страната на баща ми. Никой не се съмнявал, че той е извършил убийството, а и самият Джузепе Палмиери, за да не остави сякаш никакво съмнение в случая, изпратил десет хиляди франка на вдовицата на кочияша.

По-младият брат на графа, останал наследник на цялото му богатство, заявил, че наследява и отмъщението. Той именно бил обещал на брат си да помогне за отвличането на Анджолина. Само двадесет и една годишен, този окаяник бил извършил вече три-четири убийства. А отвличанията и буйствата му нямали брой. Той се заклел, че виновникът няма да му избяга, удвоил пазачите около двореца на епископа и поел сам командването им.

Маджо Палмиери продължавал да се крие в епископския дворец. Двете семейства — неговото и на жена му — им носели необходимите дрехи и храна. Анджолина била бременна от пет месеца. Те се радвали на живота си и на любовта си и били толкова щастливи, колкото човек може да бъде, когато му липсва свобода. Така минали два месеца. Настъпил 26 май, когато в Ларино празнуват Сан Пардо, който — както ви казах — е покровител на града. В този ден има голямо шествие, изполичарите украсяват колите си с навеси, гирлянди от зеленина и разноцветни хартии, впрягат волове с варакосани рога, накичени с цветя и панделки. Тези коли вървят подир шествието с бюста на светеца, което обикаля града с хвалебствени химни, придружавано от цялото население на Ларино и съседните села. А за да влезе в катедралата, това шествие трябва да мине покрай двореца на епископа, където се криели младите.

Когато шествието и народът спрели на големия градски площад и започнали да пеят и танцуват около колесницата, Анджолина — предполагайки, че е в сила Господнето примирие63 — отишла да един прозорец, при все че съпругът й бил поръчал да не върши такова неблагоразумие. За нещастие братът на графа бил на площада, точно срещу прозореца. Той познал Анджолина, грабнал пушката на един войник, прицелил се и гръмнал.

Анджолина изпищяла и могла да каже само две думи:

— Детето ми!

Като чул изстрела, трясъка от счупването на стъклото и вика на жена си, Джузепе Палмиери се втурнал при нея, по успял само да я задържи в обятията си. Куршумът я бил улучил в челото.

Обезумял от скръб, съпругът й я занесъл на леглото, навел се, започнал да я обсипва с целувки. Напразно — тя била мъртва!

При тази мъчителна последна прегръдка той усетил изведнъж, че детето се размърдало в утробата на майката. Той изохкал, съзнанието му просветнало и от устните му се изтръгнали същите две думи:

— Детето ми!

Майката била мъртва, но детето било живо и можело да бъде спасено. Джузепе Палмиери направил усилие, изтрил потта, оросила челото му, сълзите, които се стичали от очите, и прошепнал:

— Бъди мъж!

Взел чантата с хирургическите инструменти, отворил я, избрал най-острия ланцет и изтръгвайки живота от лоното на смъртта, извадил детето от разкъсаната утроба на майката. Завил го както било окървавено в една кърпа, завързал четирите й края, захапал я със зъби, взел във всяка ръка по един пистолет и — цял потънал в кръв, с оголени до лактите окървавени ръце — след като обгърнал с поглед площада, откъдето трябвало да мине, и враговете, с които трябвало да се бори, хукнал по стълбите, отворил вратата на епископския дворец и се втурнал сред множеството, като викал през стиснати зъби:

— Път за сина на мъртвата!

Двама жандарми поискали да го спрат, той убил и двамата. Трети се опитал да му препречи пътя, той го прострял в нозете си, като го пернал с приклада на пистолета, минал през площада, под огъня на пазачите пред двореца, които не го улучили със стрелбата си, стигнал до някаква гора, преплувал Биферно, намерил в една ливада кон, пуснат да пасе на свобода, метнал се на гърба му, стигнал до Манфредония, качил се на един далматински кораб тъкмо когато вдигали котва и пристигнал в Триест.

Детето съм аз. Продължението на историята ви е известно — чухте как след петнадесет години синът на мъртвата отмъсти за майка си.

— А сега — добави младежът, — след като ви разказах живота си, след като вече ме познавате, да се заемем с това, за което съм дошъл. Остава ми да отмъстя за още една майка — за родината ми!

IX ВРАЧКАТА