Сан Феличе

За да се разберат разказаните от нас събития и главно за да се запази необходимата съгласуваност между тях, нашите читатели ще трябва да изоставят за кратко политическия раздел на книгата, който за голямо съжаление не можахме да дадем в по-малък обем, и да продължат заедно с нас екскурзията из художествения дял, неразделно свързан с първия. И така, ако читателите ни са все още любезни да ни приемат за водач, ще се върнем на дъската, която — в бързината да донесе въжето, спомогнало толкова много за спасението на нашия герой, защото не възнамеряваме да крием, че сме му отредили тази роля — Николино Карачоло бе забравил да вдигне от двете й подпори; а като минем по дъската, ще се изкачим по насипа, ще излезем през същата врата, откъдето бяхме влезли, ще слезем по склона Паузилипе, ще отминем гробницата на Санадзар64 и казиното на крал Фердинанд и ще се спрем насред Мерджелина, между казиното на крал Фердинанд и Лъвовата чешма пред дома, наричан обикновено в Неапол Къщата с палмата, защото един прекрасен екземпляр от това растение в градината й се издига над обсипаните със златисти цветове портокалови дървета, които достигат едва една трета от височината му.

Като привлякохме върху този дом вниманието на нашите читатели и за да не изплашим хората, които използват понякога вратичката точно срещу мястото, където сме се спрели, ще изоставим улицата, ще минем покрай градинския зид и ще стигнем до едно нанагорнище, откъдето, като се понадигнем на пръсти, ще можем да надникнем може би в тайните, скрити зад тия стени.

А тайните са сигурно очарователни и непременно ще се понравят на нашите читатели още щом зърнат жената, която ще ни ги разкрие.

И наистина въпреки тътена на гръмотевиците и проблясва-нето на светкавиците, въпреки още по-силния вой на вятъра, който огъваше клоните на портокаловите дървета, поваляше плодовете им като златен дъжд и превиваше с непрекъснатите си пристъпи палмата, чиито дълги листа напомняха разчорлени плитки, една двадесет и две-три годишна жена в пеньоар от батиста, с дантелена кърпа на главата се появяваше от време на време на каменната площадка, водеща от градината към първия етаж, където се намираха, както изглежда, жилищните помещения, ако се съди по лъча светлина, който се промъкваше при всяко отваряне на вратата.

Тези появи бяха краткотрайни; защото щом блеснеше светкавица или започнеше да гърми, жената изпищяваше тихо, прекръстваше се и се прибираше, притиснала ръка до сърцето си, за да укроти сякаш ускорените му удари.

Ако някой би я видял как въпреки страха от бурята се показва упорито всеки пет минути на вратата, като я отваря колебливо и я затваря уплашено, сигурно би бил готов да се обзаложи, че това нетърпение и вълнение са на неспокойна или ревнива влюбена, която очаква или дебне своя любим.

Но би се измамил; никаква страст не е помрачила още това сърце, истинско огледало на непорочност, а в душата, където всякакви плътски или пламенни помисли още спят, е нащрек само едно детско любопитство, което — подхранвано от силата на непознатите страсти — поддържа това смущение и безпокойство.

По нейна настойчива молба млечният й брат, син на дойката й, ладзароне от Ла Маринела, бе обещал да й доведе една стара албанка, която минавала за непогрешима врачка; тази гадателска способност впрочем, научена от прародителите й под додонските65 дъбове, не беше само нейна; защото откакто след смъртта на великия Скендербег66 в 1467 година родът й бе напуснал бреговете на Гоуца67, за да се засели в калабрийските планини, при всяко поколение вятърът откъм снежните върхове на Томеро бе довявал на някоя съвременна прорицателка наследствения дар на ясновидството.

Що се отнася до младата жена, едно неопределено вътрешно чувство я караше да очаква с любопитство и страх това бъде-ще, където се преплитаха тръпнещи, странни предчувствия; и млечният й брат бе обещал още тази вечер в полунощ — по потайно време, докато съпругът й беше зает до два часа сутринта на дворцовите тържества — да й доведе жената, която ще й разкрие незнайното бъдеще, помрачаващо бденията и озаряващо мечтите й. И така, тя очаква чисто и просто Лудия Микеле и врачката Нано.

Ще видим впрочем дали са ни измамили.

Три почуквания през еднакви интервали отекнаха по градинската вратичка тъкмо когато от сивожълтеникавите облаци за-капаха едри капки дъжд. При звука на трите почуквания едно прозрачно було се плъзна покрай парапета на площадката, градинската вратичка се отвори, двама души влязоха и вратичката се затвори след тях. Единият от влезлите е мъж; другият жена; мъжът е с платнен панталон, червен вълнен калпак и пелерина на рибар от Ла Маринела; жената е загърната с широко черно наметало, по което — ако беше светло — щяхме да забележим потъмнели сърмени нишки, останки от някогашна везба; но от облеклото не се вижда нищо, само очите святкат под качулката, закрила главата й.

Докато минат от вратата до първите стъпала на входа, младата жена намери възможност да каже на ладзаронето: