Сан Феличе

— Да видим Венериния хълм — каза врачката, като протегна нокът, напомнящ обкован с абанос нокът на животно или птица, върху месестата подутина в основата на палеца; тази част на ръката, където са включени размножаването и плътските желания, е посветена на непобедимата богиня. Линията на живота я обгражда като поток, който протича в подножието на хълм и го превръща в остров. — Венера, под чиято власт сте се родили, Венера, тази дивна кръстница на младите княгини, която ви е надарила с грация, красота, мелодичен глас, любов към прелестните форми, жажда за любов, желание да се нравите, с благосклонност, милосърдие и нежност, Венера се проявява тук по-могъща от всеки друг път… Ах, да можеха и другите линии да са така благоприятни като тази, макар че…

— Макар че какво?…

— Нищо.

Младата жена погледна врачката, която бе смръщила за миг чело.

— Нима има и други линии освен линията на живота? — попита тя.

— Линиите са три: тези три линии именно образуват главното М, което непосветените смятат за първата буква на думата mort71, ужасният знак, натоварен от самата природа да напомня на човека, че е смъртен. Другите две линии са: линията на сърцето — ето тази, от основата на показалеца до малкия пръст, и линията на ума, която минава през средата на дланта.

Микеле се приближи отново и заслуша най-внимателно указанията на врачката.

— Защо не обясни всичко това и на мене? — попита той. — Да не мисли, че съм толкова прост, та няма да те разбера?

Нано сви рамене, без да отговори; след това продължи да разяснява на младата жена:

— Да проследим най-напред линията на сърцето. Погледни как се простира от Юпитеровия хълм, тоест от основата на показалеца, до Меркуриевия хълм, в основата на малкия пръст. Ако е къса, предсказва големи изгледи за щастие. Прекалепо удължена, каквато е у тебе, сочи вероятност за ужасни страдания. Пресича се под Сатурн, тоест под средния пръст, което означава неизбежност. Очертава се яркочервена върху матовобялата ти длан, а това е до безумие пламенна любов.

— Тъкмо това ми пречи да повярвам на предсказанията ти, Нано — каза Ла Сан Феличе, като се усмихна. — Сърцето ми е спокойно.

— Почакай, почакай, както ти казах — възрази разпалено врачката. — Почакай, невернице, защото не е далеко минутата, когато в съдбата ти трябва да настъпи голяма промяна. И още един злокобен знак: погледни! Линията на сърцето се слива, както виждаш, с линията на ума между показалеца и палеца — злокобен знак, който може да се обезсили все пак от противоположен знак на другата ръка. Да видим дясната!

Младата жена се подчини и протегна поисканата ръка.

Нано поклати глава.

— Същият знак — промълви тя, — същото сливане.

И пусна замислено ръката. И тъй като остана така, в мълчалив унес, младата жена настоя:

— Говори! — настоя младата жена. — Казах, че не ти вярвам.

— Толкова по-добре, толкова по-добре — промълви Нано. — Дано науката се мами, дано непогрешимата сгреши!

— И какво означава сливането на двете линии?

— Тежко нараняване, затвор, смъртна опасност.

— О, ако ме заплашваш с физически страдания, Нано, ще видиш малодушието ми… Нали сама каза, че не съм храбра? И къде ще бъда ранена? Казвай!

— Чудно нещо! На две места: на шията и в ребрата.

И като пусна лявата ръка, както бе пуснала дясната:

— Може пък и да се отървеш — продължи тя. — Да се надяваме!

— Не! — възрази младата жена. — Довърши. Или не трябваше да ми казваш нищо, или ще ми кажеш всичко.

— Казах ти всичко.

— Гласът и погледът ти показват, че не си. Ти каза впрочем, че има три линии — на живота, на сърцето и на ума.

— Е-е?

— А разгледа само двете: на живота и на сърцето. Остава линията на ума.

Тя протегна властно ръка към врачката.

Албанката я взе и каза с престорено равнодушие:

— Сама виждаш как линията на ума пресича Марсовата равнина и се наклонява под хълма на луната. Това означава: мечти, идеализъм, въображение, химери — с една дума, живот, какъвто има на луната, а не на земята.

Загледан внимателно в ръката на сестра си, Микеле извика внезапно:

— Я погледни, Нано!

И с израз на невероятен ужас посочи с пръст някакъв знак върху ръката на своята млечна сестра. Нано отвърна глава.

— Погледни, казвам ти! Върху дланта на Луиза има точно такъв знак, какъвто и върху моята.

— Глупак! — промълви Нано.

— Може да съм глупак — извика Микеле, — но кръст по средата на тая линия значи смърт на ешафода, каза ти, нали?…

Младата жена изпищя, след това погледна изплашено млечния си брат и врачката.

— Млъкни най-после, чуваш ли, млъкни! — промълви албанката и тупна с крак.

— Ето, сестрице, погледни — каза Микеле, като разтвори лявата си ръка, — виж сама, нямаме ли еднакъв знак, еднакъв кръст?

— Кръст ли? — повтори пребледнялата Луиза.

После сграбчи врачката за лакътя:

— Уверена ли си, че е наистина така, Нано? Какво значи този кръст? Различават ли се знаците по ръката на човека според положението му и може ли това, което е смъртоносно за един, да е без значение за друг? Довърши, щом започна.

Нано отдръпна полека лакътя си от ръката, която се стараеше да го задържи.