Сан Феличе

При различните си схватки с англичаните Шанпионе бе забелязал един млад капитан, който успяваше да се отличи с храбростта си в ония времена, когато всички бяха храбри. Нямаше битка, в която той да не участва и да не се прояви с някое блестящо действие. При превземането на Алтенкирхен се бе хвърлил пръв в атака. При преминаването на Лан бе огледал реката и бе намерил брод под огъня на неприятеля. В ланбахските клисури бе пленил знаме. Най-после, в битката за лагера при Дюните бе нападнал с триста души хиляда и петстотин англичани; а когато полкът на Уелския принц се бе хвърлил в отчаян пристъп и французите бяха отблъснати, той не бе направил нито крачка назад. Шанпионе, който го следеше с поглед, видя как младият капитан изчезна сред група неприятели. Поклонник на храбростта — като всеки храбрец — Шанпионе се втурна веднага със стотина души, за да го отърве. Когато стигна до мястото, където младият офицер се бе изгубил, го намери изправен, стъпил върху гърдите на английския генерал, комуто бе счупил бедрото с един пистолетен изстрел, заобиколен от трупове и сам ранен на три места с щик; Шанпионе му заповяда да напусне боя, предаде го на грижите на собствения си хирург, а когато младежът оздравя, му предложи да го вземе за адютант.

Капиталът прие. Той беше Салвато Палмиери. Името му беше изненада за Шанпионе. Този човек беше очевидно италианец; впрочем, като нямаше защо да отрича произхода си, той го признаваше сам, а всякога, когато трябвате да се получават сведения от английски или австрийски пленници, Салвато ги разпитваше на родния им език с такава лекота, като че беше роден в Дрезден или Лондон.

На Шанпионе той се задоволи да отговори само, че бил отведен още съвсем малък във Франция, след това завършил образованието си в Англия и Германия, затова не било чудно, че говори немски, английски и френски както родния си език.

Разбирайки колко полезен може да му бъде този така храбър и образован младеж, Шанпионе задържа — както вече казахме — само него от целия си щаб и го заведе в Париж.

При заминаването на Бонапарт за Египет, макар и да не знаеха целта на похода, Шанпионе поиска да сподели участта на победителя при Аркол и Риволи. Но Бара, към когото се обърна, сложи ръка на рамото му и каза:

— Остани при нас, генерале — ще имаме нужда от тебе на континента.

И наистина, когато след заминаването на Бонапарт Жубер го замести като командващ италианската армия, той поиска да му изпратят Шанпионе за командир на римската армия, предназначена да наблюдава и при нужда да заплаши Неапол.

Този път Бара, който имаше особено добро отношение към него, каза, когато му даваше инструкциите си:

— Ако войната избухне отново, ти ще бъдеш първият републикански генерал, натоварен да детронира крал.

— Намеренията на Директорията ще бъдат изпълнени — отговори Шанпионе със скромност, достойна за спартанец.

Колкото и да изглежда странно, обещанието щеше да се изпълни.

Шанпионе замина за Италия със Салвато; научил бе вече добре италиански, но не беше свикнал да говори; затова със Салвато говореше само на италиански, а дори с оглед на възможните събития започна да се упражнява и на неаполитанско наречие, което Салвато бе научил просто на шега от баща си.

В Милано, където генералът спря само за няколко дни, Салвато се запозна с граф Ди Руво и го представи на генерал Шанпионе като един от най-благородните аристократи и най-пламенните неаполитански родолюбци. Той му разказа как Еторе Карафа, разкрит от шпионите на кралица Каролина, преследван и затворен от държавната хунта, бе успял да избяга от замъка Сан Елме и измоли да му разрешат да придружава френския щаб, без да се числи към него.

И двамата италианци придружиха генерала в Рим. Инструкциите, дадени на генерал Шанпионе, бяха следните:

„Да се отблъсне с оръжие всяко враждебно нападение срещу Римската република и да се пренесе войната на неаполитанска територия, ако неаполитанският крал осъществи така често изказваните намерения за нахлуване.“

Щом пристигна в Рим, граф Ди Руво — както вече разказахме — не устоя на желанието да вземе дейно участие в революционното движение, което, според мълвата, можело всеки миг да избухне в Неапол; отишъл бе предрешен в този град и чрез Салвато бе свързал италианските патриоти с френските републиканци, като бе настоял пред генерала да му даде отчет за средствата, с които разполагат патриотите.

Видяхме при какви опасности Салвато пристигна на уговорената среща и как пожела да не скрие нищо пред заговорници-те, които нямаха никакви тайни от него, за да могат те да преценят неговия патриотизъм при положението, което събитията бяха създали.

За жалост възможностите на Шанпионе при току-що полученото командване да защити Римската република не отговаряха никак на задачата му. Той бе пристигнал във Вечния град една година след убийството на генерал Дюфо76, което — може би непредизвикано, но все пак допуснато и оставено безнаказано от папа Пий VI — бе довело до завземането на Рим и провъзгласяването на Римската република.