Сан Феличе

Честта да възвести на света това възкресение се падна на Бертие77.

Той влезе в Рим и се изкачи на Капитолия като древен победител, минавайки по същия свещен път, по който бяха минали преди седемнадесет века световните победители. Стигнал до Капитолия, той обиколи два пъти площада, където се издига статуята на Марк Аврелий, при възторжени викове: „Да живее свободата! Да живее Римската република! Да живее Бонапарт! Да живее непобедимата френска армия!“

И след като даде знак, че иска тишина, която се въдвори веднага, херолдът на свободата произнесе следната реч:

— Сенки на Катон, Помпей, Брут, Цицерон, Хортензий, приемете поклона на свободни хора на същия този Капитолий, където толкова пъти сте защитавали правата на народа и сте прославяли с красноречието или делата си Римската република. Чедата на галите идват с маслиново клонче в ръка на това свещено място да възстановят олтарите на свободата, издигнати от първия Брут. А вие, римски граждани, дошли да получите отново законните си права, припомнете си чия кръв тече във вашите вени! Погледнете славните паметници около вас, възобновете добродетелите на своите бащи, покажете се достойни за древното си величие и докажете на Европа, че все още има сърца, в които достойнствата на прадедите ви не са се помрачили.

В продължение на три дни Рим беше илюминиран, небето се озаряваше от фойерверки, хората танцуваха, пееха, садяха дървета на свободата, викаха около тях: „Да живее републиката!“

Но въодушевлението беше краткотрайно. Десет дни след речта на Бертие, в която освен призива към сенките на Катон и Хортензий се изказваше обещание за нерушимо зачитане на доходите и богатствата на църквата — по заповед на Директорията съкровищата на същата тази църква бяха пренесени за претопяване в монетния двор, превърнати в златни и сребърни монети, и то с емблемата не на Римската, а на Френската република, и предадени, според едни, в касите на Люксембург78, според други, в касите на войската; малцина твърдяха второто, а още по-малко бяха тия, които го вярваха.

След това започна разпродажба на държавните имоти, а тъй като Директорията казваше, че има неотложна нужда от нари за египетската армия, имотите бяха разпродадени много набързо и много по-ниско от действителната им стойност. После поискаха от богатите граждани помощи в пари и в натура; по този начин те бяха набързо ограбени, а на родолюбието им — нека го признаем — бе нанесен твърде тежък удар от тези многократни искания на френското правителство.

Като последица от всичко това и тъй като исканията на Директорията непрекъснато се подновяваха, и най-необходимите разходи в самата Римска република не можеха да бъдат посрещнати въпреки жертвите, направени от богатите класи; дори заплатите във войската и на държавните чиновници не бяха плащани от три месеца насам — с други думи, от деня, когато бе провъзгласена републиката.

Колкото до управляващите, които би трябвало да дават пример за спартанска честност, и те — като не получаваха заплата — крадяха и се подкупваха повече от всякога. Службата по снабдяването — създадена от древния императорски Рим и запазена от папската власт — която трябваше да се грижи за изхранването на населението, не можеше да прави необходимите доставки с обезценените книжни пари, не разполагаше вече с брашно, растителни масла, месо и заявяваше, че не знае как да се бори с глада; когато пристигна Шанпионе, хората шушукаха, че в Рим има провизии само за три дни и ако неаполитанският крал не избърза да прогони с войската си французите, да възстанови Светия отец на престола и да възвърне изобилието, жителите ще се видят изправени незабавно пред една от двете неизбежпости: да се изяждат едни други или да измрат от глад.

Това именно Салвато беше натоварен да съобщи на неаполитанските патриоти: окаяното положение на Римската република, с което щяха да направят опит да се справят чрез икономии и честност. Като първа мярка Шанпионе бе изгонил от Рим всички финансови власти и бе поел задължението да използва за нуждите на града и на войската си всички суми, предназначени за Директорията, откъдето и да идват. А за положението на френската армия, което не беше по-блестящо от това на Римската република, Салвато трябваше да каже следното: