Сан Феличе

Римската армия, чисто командване беше току-що поето от Шанпионе, състояща се според кадрите, определени от Директорията, от тридесет и две хиляди души, броеше в действителност осем хиляди. Тези осем хиляди души, не получили от три месеца насам нито петаче, нямаха обуща, дрехи, хляб и бяха обкръжени от войската на неаполитанския крал, която се състоеше от шестдесет хиляди добре облечени, обути, нахранени и ежедневно редовно заплащани войници. Френската армия разполагаше само със сто и осемдесет хиляди патрона, което значеше по петнадесет изстрела на войник. Нито един лагер нямаше не само храни, по дори барут, който липсваше дотолкова, че в Чивита Векиа не можаха да дадат нито един изстрел срещу берберски79 кораб, дошъл да залови една рибарска лодка на половин оръдеен изстрел от пристанището. Разполагаха общо само с осем огнестрелни оръдия. Цялата артилерия беше претопена за медни монети. Някои укрепления имаха наистина топове; но било поради предателство, било от нехайство, никъде снарядите не бяха за размера на оръдията; а на места изобщо нямаше никакви снаряди.

Арсеналите бяха също така празни, както и укрепленията; напразно се бяха опитали да въоръжат с пушки две дружини народни гвардейци, и то в една страна, където не можеше да се срещне човек без пушка на рамо, ако е пешеходец, или сложена напряко на седлото, ако е на кон.

Но Шанпионе бе писал на Жубер и очакваше да му изпратят от Александрия или Милано един милион патрони и десет оръдия заедно с обоза им. Колкото до снарядите, Шанпионе бе уредил леярни, където отливаха по четири-пет хиляди на ден. Така че той молеше патриотите само за едно — да не прибързват, защото се нуждаеше от един месец приблизително, за да бъде в състояние не да напада, а да се отбранява.

Салвато носеше за френския посланик в Неапол писмо, в което Шанпионе излагаше на Гара положението си и го молеше да направи всичко възможно, за да забави едно скъсване между двата двора. Това писмо, скътано за щастие в херметически затворен кожен портфейл, не бе пострадало от водата.

Впрочем Салвато знаеше съдържанието му, така че ако не биха могли да го разчетат, защото се е измокрило, той би могъл да го повтори на посланика дума по дума; но ако не прочетеше писмото, посланикът не би могъл да знае доколко може да има доверие в приносителя му.

След като Салвато изложи тия факти, настъпи минутно мълчание, през което заговорниците се спогледаха въпросително.

— Какво ще нравим? — запита граф Ди Руво, най-нетърпелив от всички.

— Ще следваме инструкциите на генерала — отговори Чирило.

— И за да се съобразя с тях — добави Салвато, — отивам веднага при френския посланик.

— Побързайте тогава! — извика от горния край на стълбището един глас, който накара заговорниците, а заедно с тях и самия Салвато да потреперят; защото този глас не бе се обаждал досега. — Както разправят, посланикът заминавал тази нощ или утре сутринта за Париж.

— Веласко! — промълвиха едновременно Николино и Мантоне.

А Николино добави:

— Бъдете спокоен, синьор Палмиери: това е шестият приятел, когото очаквахме и който по моя вина, по моя непростима вина, е минал по дъската, забравена на два пъти от мене — първият път като прибрах въжето, а втория път като донесох дрехите.

— Николино, Николино — каза Мантоне, — ти ще станеш причина да ни обесят.

— Казах го вече преди тебе — възрази безгрижно Николино. — Защо правите заговор с луд?

XII ЦЕЛУВКАТА НА СЪПРУГА

Ако новината на Веласко беше вярна, не биваше да се губи пито миг; защото от гледище на Шанпионе това заминаване, което беше всъщност обявяване на война, можеше да повлече големи беди, а пристигането на Салвато би могло да предотврати заминаването на посланика, като убедят гражданина Гара да се позабави.

Всеки от заговорниците искаше да придружи Салвато до посолството; но по спомените си и по плана на града Салвато си бе съставил пътеводител за Неапол и решително отказа. Когато целта на мисията му се разкриеше, човекът, когото биха видели с него, щеше да бъде загубен: ставаше жертва на неаполитанската полиция или прицел за камата на правителствените палачи.

Освен това Салвато трябваше да върви все покрай брега, оставяйки морето вдясно, за да стигне до френското посолство, което се намираше на първия етаж на двореца Караманико; нямаше следователно никаква опасност да се заблуди; трицветното знаме щеше да му посочи сградата.

Само че — колкото в знак на приятелство, толкова и от предпазливост — той смени своите измокрени от морска вода пистолети с пистолетите на Николино Карачоло, след това запаса под плаща сабята си, която бе спасил при падането от лодката, и я закачи за портупея, за да не го издаде с тракане по плочите.

Уговориха се, че той ще излезе пръв, а останалите шестима заговорници ще си тръгнат последователно след десет минути и ще се приберат поотделно у дома си, като криволичат непрекъснато из лабиринта на неаполитанските улици, по-заплетен и о г критския, за да заблуждават евентуалните преследвачи.