Сан Феличе

— Микеле! — промълви младата жена, недоволна от това, че ладзаронето откри името й, като спомена това на мъжа й.

Врачката продължи, заета само със своите изследвания:

— Малка червена уста. Горната устна малко по-плътна от долната, бели, равни зъби, кораловочервени устни, закръглена брадичка, мек, малко провлачен глас, който лесно предрезгавява. Родена сте в петък, нали, в полунощ или към полунощ?

— Така е — прошепна младата жена с глас вече предрезгавял от вълнението, от което въпреки усилията си не можеше да се освободи. — Майка ми казваше често, че първият ми плач се слял с последния звук на часовника, отброил дванадесетте часа, които разделят последния априлски от първия майски ден.

— Април и май, месеците на цветята! Петък, ден посветен на Венера!69. Ясно. Ето защо Венера надделява — продължи врачката. — Венера! Единствената богиня, запазила власт над нас, когато всички други божества са загубили своята. Вие сте родена в съчетанието на Венера и Лупата, и то когато надделява Венера, която ви е надарила с бяла, закръглена, невисока шия, наричана от нас кула от слонова кост. Венера ви е дала закръглените, леко спускащи се рамене, вълниста, мека, гъста коса, изящния тънък нос с широки чувствени ноздри.

— Нано! — промълви по-повелително младата жена, като се изправи и облегна ръце о масата.

Но прекъсването беше безполезно.

— Венера — продължи албанката — ви е дала гъвкавата снага, изящните стави, детските нозе. Венера ви е надарила с вкус към елегантност, към облекло с меки, светли багри, Венера ви е създала кротка, приветлива, чистосърдечна, склонна към романтична любов, готова за преданост.

— Не зная дали съм така готова за преданост, Нано — каза по-меко и почти тъжно младата жена, — но що се отнася до любовта, положително се мамиш.

Тя се отпусна отново в креслото, сякаш нозете й не можеха вече да я държат, и продължи с въздишка:

— Защото никога не съм се влюбвала!

— Не си се влюбвала ли? — запита Нано. — А на колко години казваш това? На двадесет и две, напи?… Почакай, почакай!

— Ти забравяш, че съм омъжена — отговори младата жена с отпаднал глас, като че ли се опитваше напразно да му придаде твърдост. — Че обичам и уважавам съпруга си.

— Да, да, зная това — възрази врачката, — но знам и още нещо: че той е три пъти по-възрастен от тебе. Зная, че ти го обичаш и уважаваш, но зная, че го обичаш като баща и уважаваш като стар човек. Зная, че възнамеряваш, че си решена да останеш целомъдрена и непорочна. Но какво са намеренията и решенията пред влиянието на звездите?… Нали ти казах, че си родена при съчетание на Венера и Луната, двете звезди на любовта? Може пък и да избегнеш тяхното влияние. Да видя ръката ти. Великият пророк Йов е казал: „В ръката на хората Господ е сложил знаците, по които се разпознава делото му.“

И тя протегна към младата жена своята сбръчкана, костелива черна ръка, в която като по магия се озова меката, бяла, прелестна ръка на Ла Сан Феличе.

X ХОРОСКОПЪТ

Беше лявата ръка, по която древните прорицатели твърдяха — както твърдят и днешните, — че могат да четат тайните на битието.

Преди да обърне тази прелестна ръка, за да чете по дланта й, Нано я погледна за миг, както човек не бърза да отвори книга, която ще му разкрие незнайни, необикновени неща.

И мълвеше, разглеждайки я като красив мрамор:

— Гладки, дълги пръсти без подутини по ставите, тесни, заострени розови нокти — истинска ръка на артист, създадена да изтръгва звуци от всякакви инструменти — от струните на лира или от фибрите на сърцето.

Най-после обърна разтрепераната ръка, така поразително контрастираща с нейната тъмножълта длан, и горда усмивка, разцъфтяла на устните, озари цялото й лице.

— Както и отгатнах! — каза тя.

Младата жена я погледна тревожно. Микеле също се приближи, като че разбираше от хиромантия.

— Да започнем с палеца — продължи врачката. — В него са събрани всички други знаци по ръката: палецът е главният представител на волята и разума; идиотите се раждат обикновено без или с безформени и атрофирали се палци70. При криза епилептиците свиват палците си преди другите пръсти. За да се запази от уроки, човек протяга показалеца и средния пръст, а палците скрива в дланта си.

— Така е, сестрице — извика Микеле. — Така правя аз, когато срещна каноника Джорио.

— Първата става на палеца, под нокътя — продължи Нано, — е признакът на волята. У вас тя е къса; вие сте следователно слабоволева, лесно податлива на увлечения.

— Да се разсърдя ли? — запита със смях тази, която бе получила това повече вярно, отколкото ласкателно пояснение.