Сан Феличе

Така принц Франческо осъществяваше онази ловка и глуха либерална опозиция, каквато престолонаследниците поддържат винаги при деспотични режими.

Междувременно принц Франческо също се ожени и доведе тържествено в Неапол младата ерцхерцогиня Мария-Клементина, напомняща в кралския двор със своята тъга и бледност някакво нощно цвете, готово да се свие пред слънчевите лъчи.

Принцът настоявате пред Сан Феличе да доведе жена си на тържествата по случай брака му; но Луиза знаете от приятелката си, херцогиня Фуско, точни подробности за дворцовата поквара и помоли съпруга си да я освободи от всякаква поява в двореца. Рицарят, много доволен от това, че жена му предпочита да си стои в своя непорочен дом, успя да я извини. Дали извинението беше сметнато за убедително? Важното беше да изглежда убедително и да бъде прието.

Но както вече казахме, херцогиня Фуско бе заминала почти отпреди цяла година и Луиза беше сама; самотата е майка на мечтите и сега, когато съпругът й работете в двореца, а приятелката й беше в изгнание, Луиза започна да мечтае.

За какво? И тя сама не знаеше. Мечтите й не бяха въплътени, никакъв призрак не ги населяваше; те бяха упоителни, сладостни копнежи, смътен, приятен стремеж към неизвестността; нищо не й липсваше, тя не желаеше нищо и все пак изпитваше някаква странна пустота ако не в сърцето си, то поне около него.

Тя си казвате, че съпругът й, който знаете всичко, сигурно ще й обясни това така ново състояние; но не разбираше защо по-скоро би умряла, отколкото да се отнесе за обяснение в случая към него.

При такова настроение, когато един ден млечният й брат Микеле дойде и заговори за албанската врачка, тя му каза след известно колебание да я доведе на другия ден вечерта, когато съпругът й щеше да бъде навярно задържан до късно в двореца от тържествата в чест на Нелсън и на победата му над французите.

Видяхме вече какво се бе случило през тази вечер на три различни места — в английското посолство, в двореца на кралица Джована и в къщата с палмата; и как, доведена тук от Микеле, било случайно, било по интуиция, било поради действително познаване на тайнствената наука, стигнала до нас от Средновековието под името кабала95, врачката бе прозряла в сърцето на младата жена и й бе предрекла промяната, която едно предстоящо увлечение щете да предизвика в тази целомъдрена, непорочна душа.

Случайно или поради съдбовна неизбежност събитието последва предсказанието. Увлечена от непобедимо чувство към този, на когото навременната й поява бе спасила живота, видяхме как Луиза избяга от присъствието на съпруга си, от когото за пръв път бе скрила своя лична тайна, като се престори, че спи, усети върху тревожното си чело целувката на своя съпруг и когато Сан Феличе напусна стаята, стана скритом, за да отиде боса, с измъчена душа и неспокоен поглед да провери дали смъртта витае над постелята на ранения.

Да оставим Луиза със сърце, разтуптяно от една зараждаща се любов, надвесена тревожно над възглавницата на умиращия, и да видим какво ставаше в това време на съвета у крал Фердинанд, след като френският посланик бе изрекъл ужасното си сбогуване пред гостите на сър Уилям Хамилтън.

XVII КРАЛЯТ

Ако вместо да разкажем исторически събития, толкова по-ужасни, защото са напълно достоверни и са отбелязани завинаги в световния летопис, ако, повтаряме, бихме се заели вместо това да напишем обикновен роман от двеста-триста страници с безполезната и дребнава цел да развличаме с поредица живописни приключения и драматични събития, плод на патето въображение, някоя лекомислена читателка или скучаещ читател, щяхме да последваме примера на латинския поет и като избързаме към развръзката, щяхме да представим веднага залата на съвета, където присъства крал Фердинанд, а председателства кралица Каролииа, без да се погрижим да запознаем читателя или читателката си по-отблизо с двамата владетели, които очертахме бегло в първата глава. Но ние сме убедени, че ускоряването на разказа ни ще го направи по-безинтересен; защото, според нас, колкото по-добре човек познава действащите лица, толкова по-голямо е любопитството му към техните добри и лоши постъпки; освен това странните характери на двете короновани особи, представени от нас в тази повест, имат толкова чудновати черти, че някои страници от повестта ни биха станали невероятни или неразбираеми, ако не се спрем за малко да преобразим скиците, нахвърляни набързо с въглен в два маслени портрета, нарисувани колкото е възможно по-добре, макар че — обещаваме! — не ще имат нищо общо с официалните портрети на крале и кралици, изпращани от министрите на вътрешните работи до областните и околийски центрове за украса на окръжните и общинските съвети.

И така, да се върнем към събитията или по-точно към личностите, като почнем по-отдавна.

Смъртта на Фердинанд VI в 1759 година извиква на испанския престол по-младия му брат, който царува по това време в Неапол и го наследява под името Карлос III.