Сан Феличе

Въпреки липсата на възпитание кралят запази донякъде здравия разум, който му сочеше кое е справедливо и истинно, когато не му влияеха в обратна посока. През първите години на живота си, преди Френската революция, докато не се страхуваше от нахлуването на така наричаните от него пакостни идеи — с други думи, науката и напредъка — почти неграмотен, той все пак не отказваше никога длъжности или пенсии на хора, щом успееха да го уверят, че са ги заслужили със знанията си; при все че сам говореше на пристанищния жаргон, не беше безразличен към изискано красноречие. Един ден монахът кордилиер отец Фоско, тормозен от своите събратя по манастир, защото бил поучен и по-добър проповедник от тях, успял да се яви пред краля, хвърлил се в нозете му и му разказал всички страдания, причинявани му от невежеството и завистта на другите монаси; поразен от изящния език и силната логика, кралят разговарял дълго с него и накрая му казал:

— Оставете ми името си и се приберете във вашия манастир. Давам ви честната си дума, че първата освободена епархия ще бъде ваша.

Първата овакантена епархия била Монополи в областта Ба-ри на Адриатическо море.

Както винаги дворцовият духовник представил на краля на този пост трима кандидати, и тримата от видни родове; но крал Фердинанд поклатил глава:

— Ей богу — казал той, — откакто сте натоварен да предлагате за назначение епископи, ме накарахте да раздам достатъчно епископски митри на магарета, които заслужават само самари. Днес желая аз да препоръчам един епископ и се надявам, че той ще струва повече от всички, с които натоварихте съвестта ми и за които моля Господа и Сан Дженайо да ми простят.

След това задраскал трите имена и написал името на отец Фоско.

Отец Фоско станал, както бе предвидил Фердинанд, един от най-забележителните епископи в кралството и когато един ден някой чул неговата проповед, поздравил краля не само за красноречието, но и за примерното поведение на бившия корделиерски монах:

— Все такива щях да избирам — отговорил Фердинанд, — но досега срещнах само един достоен монах. Дворцовият духовник ми препоръчваше все магарета за епископи. Какво искате! Човечецът познава само оборските си събратя.

Фердинанд проявявате понякога добродушие, напомнящо това на прапрадядо му Хенрих IV.

Един ден, когато се разхождал във военна униформа из парка в Казерта, някаква селянка се приближила към него с думите:

— Уверяват ме, господине, че кралят се разхождал понякога из тази алея. Как мислите, има ли надежда да го срещна днес?

— Булка — отговорил Фердинанд, — не мога да ти кажа кога ще мине кралят, но ако ще му искаш нещо, мога да му предам молбата ти, защото служа при него.

— Добре — казала жената. — Ето каква е работата: водя едно дело, а пък съм бедна вдовица, не мога да дам пари на съдията, който ще го гледа, а той го протака от три години.

— Приготвила ли си заявление?

— Да, господине. Ето го.

— Дай ми го и ела утре тук по същото време — ще ти го донеса с резолюция от краля.

— Аз имам само три угоени пуйки — отговорила вдовицата, — но ако направите това нещо, ще ви дам и трите.

— Ела утре с трите пуйки, булка, и ще си вземеш заявлението с кралска резолюция.

Вдовицата била точна на уговорената среща, но не по-точна от самия крал. Фердинанд държал в ръка заявлението, жената трите пуйки; той взел пуйките, жената си взела заявлението.

Докато кралят опипвал пуйките, за да види дали наистина са угоени, както уверявала жената, тя пък разгърнала заявлението, за да провери дали наистина е подписано от краля.

Всеки бил удържал думата си; жената си тръгнала на една страна, кралят на друга.

Той влязъл при кралицата, хванал за краката трите пуйки и тъй като Мария-Каролина гледала учудено тия птици, които се мятали в ръцете на съпруга й:

— Слушайте, мила учителко — казал той, — вие постоянно повтаряте, че не ме бива за нищо и ако не съм бил роден крал, нямало да си изкарам хляба, а сто че ми дадоха три пуйки само за един подпис!

И разправил случката на кралицата.

— Горката жена! — казала кралицата, когато той завършил разказа си.

— Защо „горката жена“?

— Защото е сключила лоша сделка. Да не мислите, че докладчикът ще обърне внимание на подписа ви?

— Сетих се и за това — изсмял се подигравателно Фердинанд — и намислих какво ще направя.

Кралицата действително се оказала права: подписът на височайшия й съпруг не направил никакво впечатление на докладчика и делото продължило да се протака, както и досега.

Вдовицата дошла отново в Казерта и като не знаела името на офицера, който й направил услугата, потърсила опя, комуто дала трите пуйки.

Случката се била разчула; предупредили краля, че е дошла тъжителката.

Кралят заповядал да я въведат при него.

— Е, булка — казал той, — идваш да ми съобщиш, че делото ти се свърши, така ли?