Сан Феличе

Карлос III има трима сина: първият, Филип, който след възкачването на баща си на престола трябваше да стане Астурийски княз и испански престолонаследник, ако не бе полудял или по-точно идиотизиран от лошите обноски на майка си; вторият, Карлос, заел мястото, освободено поради недъгавостта на по-големия му брат и станал крал под името Карлос IV; и най-после третият, Фердинанд, комуто бащата остави неаполитанска-та корона, която бе спечелил в бой и беше принуден да изостави.

Малкият принц, едва седемгодишен при заминаването на бащата за Испания, оставаше под двойно — политическо и възпитателно — настойничество. Политическият му настойник беше регентът на кралството, Танучи; възпитател му стана княз Ди Сан Никандро.

Танучи беше хитър и лукав флорентинец, който дължи завидното си място в историята не само на големите си лични достойнства, но и на недостойните министри, дошли след него; възвеличел поради това усамотение, той би слязъл до равнището на обикновен човек, ако би трябвало да го сравняваме с един Колбер или дори с един Лувоа96.

Колкото до княз Сан Никандро, откупил — както уверяваха — от майката на Фердинанд, кралица Мария-Амелия97, идиотизирала първородния си син със своите лоши обноски, правото да превърне третия й син не в идиот, но в невежа, като бе заплатил това право — пак както разправят — с тридесет хиляди дуката, този княз Никандро беше най-богатият, най-негодния, най-поквареният измежду придворните, които са гъмжали към средата на миналия век около престола на Двете Сицилии.

Редно е да се запитаме как такъв човек е могъл да стане — дори с пари — възпитател на княз, който е имал за министър такъв умен човек като Танучи; отговорът е много прост: регент на кралството, с други думи, истински крал на Двете Сицилии, Танучи няма нищо против да удължи тази царска власт и след пълнолетието на своя височайши възпитаник; като флорентинец той има пред очите си примера на флорентинката Екатерина Медичи, царувала последователно при Франциск II, Карл IX и Хенрих III; и той щеше непременно да царува под или над — както искате! — Фердинанд, ако княз Ди Сан Никандро успееше да направи принца невежа и нищожество, каквото беше сам той.

Трябва да кажем, че ако възгледите на Танучи са били такива, княз Сан Никандро изцяло ги осъществи: един йезуитски монах, германец по народност, бе натоварен да преподава на бъдещия крал френски, така че той никога не научи този език; и тъй като не намериха за уместно да научи италиански, дори когато се ожени, кралят говореше само наречието на неаполитанските ладзарони, което бе научил от лакеите и от децата от простолюдието, допускани до него, за да го забавляват. Мария-Каролина го укори за това невежество, научи го да чете и да пише — защото той почти не знаеше пито едното, нито другото — и го накара да научи италиански език, който пък съвсем не знаеше; затова в моменти на добро настроение и съпружеска нежност той наричаше всякога Мария-Каролина „мила учителко“, тъй като тя се бе опитала да попълни трите дяла от образованието му.

Искате ли един пример за идиотщината на княз Ди Сан Никандро? Ето ви го:

Един ден достойният възпитател намери в ръцете на Фердинанд „Мемоарите“ на Сюли, които младият княз се мъчеше да разчете, защото бе чул да разправят, че е потомък на Хенрих IV, а Сюли беше министър на Хенрих IV. Тази книга му бе веднага отнета и честният неблагоразумник, който му бе дал подобно вредно четиво, бе строго наказан.

Княз Ди Сан Никандро позволяваше само една книга, познаваше само една книга, бе чел в живота си само една книга: „Службата на Света Богородица“.

Ние наблягаме върху това първоначално възпитание, за да не стоварваме върху крал Фердинанд повече от справедливо полагаемата му се отговорност за отвратителните дела, с които ще се срещнем в тази книга.

След като установихме това историческо безпристрастие, да видим какво е било възпитанието му.

За успокоение съвестта на княз Ди Сан Никандро не стигаше до утешителното убеждение, че като не знае нищо, той не може да научи и ученика си на нищо; за да го остави завинаги дете по ум, развивайки в същото време с уморителни телесни упражнения здравата му физика, той отстрани от него всякакви хора и книги, които биха могли да му вдъхнат и най-малкото понятие за красота, доброта и справедливост.