Сан Феличе

Крал Карло III беше като Немрод98 голям ловец; княз Ди Сан Никандро направи всичко възможно синът да върви поне в това отношение по стъпките на баща си; той възстанови всички тиранични разпоредби за лова, изоставени дори при царуването на Карло III: бракониерите се наказваха пак със затвор, с окови и дори с неколкократно потапяне в морето; в кралските гори развъдиха отново едър дивеч; увеличиха броя на пазачите и от страх да не би на княза да остане много свободно време през почивките след лова, който е уморително развлечение, и през това време да му хрумне да учи — нещо невероятно, но все пак възможно, — възпитателят му внуши любов и към риболова, едно спокойно, еснафско забавление, което можеше да служи за почивка от тежкото, царствено удоволствие, каквото е ловът.

Княз Ди Сан Никандро се тревожеше най-много от това, че вродената кротост и доброта на ученика му ще се отрази зле върху бъдещето на народа, над който принцът един ден ще царува; налагаше се следователно да се поправят двата недостатъка, които, според княза, не биваше в никакъв случай да се вкоренят в едно кралско сърце.

И ето как княз Ди Сан Никандро се зае да излекува младия принц от този двоен порок:

Той знаеше, че за по-големия брат на принца, Астурийския княз, заминал с баща си в Испания, най-голямо удоволствие, докато живееше в Неапол, беше да одира живи зайци.

Възпитателят се опита да внуши на Фердинанд вкус към подобно височайше развлечение; но горкото дете прояви такова отвращение, че Сан Никандро реши да му вдъхне поне само желание да убива нещастните животни. За да придаде на това занимание чара на една преодоляна мъчнотия и тъй като — от страх да не се нарани — не можеха да дадат пушка на едно осем—деветгодишно дете, събираха в двора петдесетина питомни зайчета, уловени с мрежа, подгонваха ги към малък отвор, направен в една врата, а малкият княз стоеше зад вратата с тояга в ръка и ги убивате или пропускаше при минаването им.

Друго забавление, към което ученикът на княз Сан Никандро се пристрасти с не по-малко удоволствие, беше да подмята животни върху одеяла; за нещастие един ден му хрумна злополучната мисъл да подмята едно от ловните кучета на баща си, а това му струва строго мъмрене и безусловна забрана да се докосва до благородните четириноги.

След като крал Карло III замина за Испания, княз Ди Сан Никандро не виждаше никакво неудобство да възвърне на своя ученик загубената свобода и дори да я разшири, като прибави и двуноги към четириногите. Веднъж, както играеше на топка, Фердинанд зърна между застаналите да гледат изкусната му игра един слаб младеж в духовническо расо с напудрена бяла перука. Щом го видя, принцът пламна от непреодолимо желание да го подхвърля, прошепна нещо на ухото на един от лакеите, очакващи заповедите му, лакеят изтича към двореца — случката ставаше в Портичи — и се върна с одеяло; кралят и трима играчи изоставиха играта на топка, заповядаха на лакея да хване посочената жертва, положиха я върху одеялото, което уловиха за четирите краища, и започнаха да подмятат младежа сред смеховете на присъстващите и освиркванията на прислугата.

Жертва на това оскърбление беше най-младият син на едно благородно флорентинско семейство; именуваше се Мадзини. Посрамен, че е послужил за играчка на принца и за посмешище на слугите, той напусна още същия ден Неапол, избяга в Рим, разболя се, щом пристигна, и след няколко дни почина.

Тосканският двор се оплака в Неапол и Мадрид; но смъртта на някакъв дребен абат, младши син на рода, беше твърде незначително събитие, за което нито виновникът, нито баща му дадоха някакво удовлетворение.

Ясно е, че — изоставен напълно на подобни развлечения — докато беше дете, кралят скучаеше в обществото на образовани хора, а като младеж се срамуваше от тях. Затова прекарваше цялото си време в лов, риболов, в игри с връстници, които събираше в двора на палата, въоръжавате ги с дръжки за метли, назначаваше тия мними придворни за сержанти, лейтенанти, капитани и удряте с камшика си всеки сбъркал при движенията или командването. Но камшичен удар от княз е благоволение и получилите пай-много удари през деня заемаха първо място в благоволението на негово величество.