Сан Феличе

Щом се върнала там, най-напред отишла при адвоката, който я бил посъветвал да измоли помилването от краля; разказала му как пропуснала неповторимия случай; адвокатът имал приятели в двореца, затова й казал да му даде молбата, за да потърси да я даде по друг начин на краля.

Жената му предала заявлението; адвокатът го отворил машинално, но щом хвърлил поглед върху него, извикал от радост. При тяхното положение утешителната поговорка, написана и подписана собственоръчно от краля, била равнозначна на помилване; и наистина по настояването на адвоката, при показване на кралската бележка и главно благодарение на заповедта, дадена направо от краля, след осем дни затворникът бил освободен.

Крал Фердинанд не беше никак придирчив при любовните си похождения. Общо взето, малко го интересувате общественото положение и възпитанието, стига жената да е млада и красива; из всички гори, където се забавляваше с лов, той имаше малки къщици от по четири-пет стаи, много скромно, но чисто мебелирани; там отсядаше да закуси, да обядва или просто да си почине няколко часа. Всяка от тези къщици се поддържаше от домакиня, избирана измежду най-младите и най-хубави девойки от околните села; когато един ден казал на камериера си, който имал и задължението да се грижи господарят му да не вижда много често едни и същи лица: „Внимавай кралицата да не научи какво става тук“, камериерът, свикнал да говори свободно, отвърнал:

— Не се грижете, господарю: нейно величество върши какво ли не, без да се пази толкова!

— Шшт! — прекъснал го кралят. — Това не е лошо, така се кръстосват расите.

Всъщност, като виждаше, че кралицата не се стеснява много, кралят намери за добре също да не се стеснява, като създаде най-после прочутото селище Сан Леучо, което бе поверил, както вече казахме, на кардинал Фабрицио Руфо. То наброяваше пет-шестстотин жители, които — при условие, че съпрузите и бащите няма да се интересуват кога Фердинанд влиза в домовете им и няма да поискат никога да им се отвори врата, която трябва да остане затворена — се радваха на множество предимства: например не служеха военна служба, имаха отделни съдилища, можеха да се женят без съгласието на родителите си и накрая получаваха при брака си дарение направо от краля. Като последица от този нов Саленте99, основан от новия Идоменей100, се превърна в нещо като колекция от медали, излети направо от краля, където антикварите ще намерят все още бурбонския тип, когато той изчезне от останалия свят.

От всички току-що разказани анекдоти лесно проличава, че крал Фердинанд не беше никак жесток, както съвършено правилно бе открил възпитателят му Сан Никандро; само че животът му по времето, до което стигнахме, тоест през 1798 година, можеше да се раздели на две фази: преди френската революция и след френската революция.

Преди френската революция той е такъв, какъвто го видяхме — чистосърдечен, духовит, склонен повече към добро, отколкото към зло.

След френската революция е такъв, какъвто ще го видим — наплашен, безпощаден, недоверчив, склонен повече към зло, отколкото към добро.

В този може би малко удължен нравствен портрет, но удължен с факти, а не с думи, имахме за цел да представим странната личност на крал Фердинанд; вроден ум, никакво образование, отсъствие на всякакво славолюбие, ужас пред всяка опасност, липса на чувствителност и сърдечност, постоянна похотливост, вероломство, възприето за ръководен принцип, култ към кралската власт, стигнал дотам, докъдето е бил у Людовик XIV, пълен цинизъм в политическия и частен живот поради дълбокото презрение на краля към висшите аристократи, които са за него само придворни, както и към народа, когото тъпчеше и смяташе за роб; низки инстинкти, водещи към груби любовни приключения; физически упражнения, целещи непрестанно да развиват тялото за сметка на ума — ето при какви данни трябва да преценяваме човека, възкачил се на престола почти толкова млад, колкото и Людовик XIV и умрял почти на същата възраст, след като е царувал от 1759 до 1825 година, с други думи, цели шестдесет и шест години, включително като малолетен; пред чиито очи стават величавите промени от първата половина на настоящия и последната половина на миналия век, без той да е съумял да прецени величината на събитията и дълбочината на катастрофите. При неговото царуване минава цялата Наполеонова епоха; той вижда появата, издигането, упадъка и провалянето на Наполеон, роден шестнадесет години след него и умрял пет години преди него. И накрая остава само един височайши фигурант, участвал наред с главните действащи лица в исполин-ската драма, разтърсила света от Виена до Лисабон и от Нил до Москва.

Бог го бе нарекъл Фердинанд IV, Сицилия — Фердинанд III, Виенският конгрес го назова Фердинанд I, ладзароните го наричаха крал Назоне.

Господ, Сицилия и Виенският конгрес сбъркаха; само едно от трите имена беше наистина популярно и му остана — това, което му бяха дали ладзароните.