Сан Феличе

В последните дни на своята бременност Каролина доказа, че преди да е кралица и философка, е жена; тя изпрати да й донесат кепето с обещание да плати на манастира по сто дуката на ден. Тя го задържа пет дни за най-голяма радост на монасите, но и за най-голямо отчаяние на другите родилки, принудени да се излагат на всички опасности при освобождаването си без помощта на свещената реликва.

Не бихме могли да кажем дали кепето на минорита е донесло щастие на кралицата; но то положително не донесе щастие на Неапол. Страхлив и неискрен, докато беше престолонаследник, принц Франческо стана неискрен и жесток крал.

Манията за научни занимания, обща за Каролина и братята й Йосиф и Леополд, стигаше дотам, че когато младият престолонаследник принц Карло, херцог Ди Пулия, роден в 1775 година и отворил за майка си вратата на държавния съвет, се разболя в 1780 година и за лекуването му бяха повикани най-добрите лекари, Каролина се държеше не като разтревожена майка, а като всезнаещ професор, даваше мнения и се опитваше да се наложи при лекуването на детето.

Фердинанд, който се задоволяваше да се държи като баща — нека му отдадем тази справедливост — беше отчаян, като виждате, че престолонаследникът явно загива, не можа да понесе един ден студените обяснения на кралицата за причините на подаграта, когато детето им умираше от дребна шарка; като видя, че въпреки многократните му знаци да млъкне тя продължаваше да спори, той стана, улови я за ръката и каза:

— Не разбираш ли, че не е достатъчно да си кралица, за да разбираш от медицина, а трябва и да си я учила? Аз знам, че съм само едно просто магаре, затова си мълча и плача. Постъпи като мене или се махай.

И тъй като тя искаше да изложи докрай своята теория, той я изгони, като я изтласка малко по-грубо от обичая си, ускорявайки излизането й с ритник, подобаваш повече на ладзароне, отколкото на крал.

Малкият принц умря за най-голяма мъка на бащата, а Каролина се задоволи да утеши нещастния с думите на спартанката, които той не знаеше и не прецени, както трябва, възвишения им стоицизъм:

— Още когато го раждах, знаех, че е осъден да умре.

Ясно е, че двама души с така различни характери не можеха да се разбират; затова, при все че между Фердинанд и Каролина не съществуваха поводи за безплодие както при Людовик XVI и Мария-Антоанета, първите години на брака им, впоследствие толкова многодетен, не блестят с плодовитост.

И наистина, като поглеждам генеалогическото дърво, съставено от Дел Поцо, откривам, че първото дете на Фердинанд и Каролина е принцеса Мария-Терезия, родена през 1772, станала ерцхерцогиня в 1790, императрица в 1792 и починала в 1803.

Минават следователно четири години, през които бракът не дава второ дете; вярно е, че след тази дата бъдещето поправя закъснението: тринадесет принцове и принцеси доказват, че близостта на съпрузите се повтаря толкова често, колкото и свадите им; и ако едно вродено отвращение отдалечава отначало Каролина от съпруга й, то политическите сметки скоро я връщат към него. Разбрала добре темперамента на своя съпруг, една млада, хубава, пламенна жена като кралицата разполага винаги със средство да му наложи, каквото иска. И в действителност Фердинанд не отказвате нищо на своята учителка и още повече на жена си, при това на каква жена — на Мария-Каролина Австрийска, една от най-очарователните жени на света.

Причината, отдалечила отначало изящното и чувствително същество от чувствения и с просташко държание съпруг, се криеше в ладзаронските навици на Фердинанд. Така например, всеки път, когато отиваше на опера в Сан Карло, той заповядваше да му носят вечеря в ложата. Тази вечеря, хранителна, по не изтънчена, би била непълна без чиния от националното ястие макарони; но за краля бяха ценни не толкова самите макарони, колкото популярността, която печелеше с яденето им. Ладзароните умеят особено сръчно да ядат с ръка това ястие, защото изобщо не си служат никога с вилица; и Фердинанд, който желаеше непременно да бъде крал на ладзароните, вземаше всякога чинията, заставате в предната част на ложата и започваше да яде макароните като Пулчинела, майстора на макаронаджиите.

Един ден, когато той ядеше така в присъствието на кралицата и сред ръкоплясканията на присъстващите, Каролина не издържа, стана и си излезе, като направи знак на двете си придворни дами, Сан Марко и Сан Клементе, да я последват.

Когато се обърна, кралят видя, че ложата е празна.

Но историята ни разказва, че и Каролина е споделяла подобно удоволствие; само че по това време тя е била влюбена за пръв път и е още толкова стеснителна, колкото по-късно става безсрамна; при маскарада без маски, който ще опишем, тя намира възможност да се приближи до красивия княз Караманико, починал така рано в Палермо.

Кралят си бе организирал един полк, забавляваше се да го командва и наричаше войниците му моите липариоти, защото почти всички бяха от Липарските острови.

Казахме в една от предидущите глави, че Караманико беше капитан в този полк, чийто полкови командир беше кралят.