Сан Феличе

— Те са им необходими, за да записват имената на хората, които молят да бъдат приети от ваше величество.

— Не съм виждал никога тия неща.

— Защото ги крият в един шкаф. Аз открих шкафа и ето всичко, каквото трябва на ваше величество.

— Да, вие сте изобретателен човек. А сега, преосвещени — каза жално кралят, — толкова ли е необходимо писмото да бъде написано собственоръчно?

— Много по-добре ще бъде — така ще е по-поверително.

— Диктувайте ми тогава.

— О, господарю…

— Диктувайте, ви казвам, иначе ще минат два часа, докато напиша половин страница. Ах, надявам се Сан Никандро да е прокълнат не само на този свят, но и во веки веков, загдето ме остави такова магаре.

Кардиналът потопи в мастилото едно току-що подострено перо и го подаде на краля.

— Започнете, господарю.

— Диктувайте, кардинале.

— Щом ваше величество заповядва — поклони се Руфо.

И започна да диктува:

„Височайши братко, братовчеде, племеннико и съюзнико,

Трябва незабавно да Ви уведомя за станалото снощи в двореца на английския посланик. Тъй като лорд Нелсън се спря в Неапол на връщане от Абукир, а сър Уилям Хамилтън даде в негова чест прием, гражданинът Гара, пълномощен министър на републиката, използва този случай, за да ми обяви война от името на своето правителство.

Затова Височайши братко, братовчеде, племеннико и съюзнико, съобщете ми по същия куриер, когото Ви изпращам, какви са намеренията Ви за предстоящата война и главно кога точно възнамерявате да започнете военните действия, защото не желая да предприемам нищо несъгласувано по време и място с Вас.

Ще очаквам отговора на Ваше Величество, за да се ръководя по всички точки от дадените от Вас указания.

Тъй като настоящето няма друго предназначение, като желая на Ваше Величество всяко благополучие, оставам Ваш предан брат, братовчед, свако и съюзник.“

— Уф! — промълви кралят.

И погледна въпросително кардинала.

— Това е, господарю, сега остава само ваше величество да подпише.

Кралят се подписа по обичая си: Фердинанд Б.

— Като си помисля — каза той, — че бих употребил цялата нощ, за да напиша това писмо! Благодаря, драги кардинале, благодаря.

— Какво търси ваше величество? — попита Руфо, забелязал, че кралят неспокойно търси нещо.

— Плик.

— Ей сега ще направим и плик — каза Руфо.

— Още едно нещо, което Сан Никандро не ме научи да правя: пликове! Вярно е, че като не ме научи да пиша, е сметнал за излишно да ме научи да правя пликове.

— Разрешава ли ваше величество? — запита Руфо.

— И още питате дали разрешавам! — отговори кралят, докато ставате. — Седнете в моето кресло, драги кардинале.

Кардиналът седна в кралското кресло, после бързо и сръчно прегъна и отряза хартията, в която щяха да поставят писмото на краля.

Фердинанд наблюдаваше възхитено работата му.

— А сега — каза кардиналът — ще благоволи ли ваше величество да ми каже къде е печатът?

— Ще ви го дам, ще ви го дам, не се безпокойте — отвърна кралят.

Писмото бе запечатано и кралят надписа адреса.

След това се замисли, подпрял с ръка брадичката си.

— Не смея да запитам ваше величество… — поклони се Руфо.

— Искам — отговори все така замислен кралят — никой да не знае, че съм писал това писмо на племенника си, нито по кого съм го изпратил.

— В такъв случай, господарю — каза със смях Руфо, — ваше величество ще заповяда да ме убият на излизане от двореца.

— Вие, драги кардинале, не сте друг човек за мене: вие сте моето второ аз.

Руфо се поклони.

— О, не ми благодарете, комплиментът не е кой знае колко голям.

— Какво ще правим тогава? Все пак, господарю, някой трябва да потърси Ферари.

— Тъкмо по това размислям.

— Ако знаех къде е — каза Руфо, — бих отишъл да го повикам.

— И аз също, то се знае! — промълви кралят.

— Казахте, че е в двореца.

— Положително е в двореца, само че дворецът е голям. Чакайте, чакайте! Аз наистина съм по-глупав, отколкото предполагах.

Той отвори вратата на спалнята и подсвирна.

Едър ловджийски пес испанска порода скочи от килима, където се бе прострял пред леглото на господаря си, сложи предните си лапи върху гърдите на краля, украсени с ордени и кордони, и започна да го ближе по лицето — едно занимание еднакво приятно, както изглежда, и за господаря, и за кучето.