Сапфиреносиньо

— Убеден съм, че Андрю Лойд Уебър ще е очарован, ако разбере, че музиката му вече се цени и тук, но сега сестра ми трябва да си почине. До миналата седмица страдаше от тежко възпаление на гърлото и по лекарско предписание трябва да щади гласа си, в противен случай съществува възможност завинаги да го загуби.

— Господи! — извика домакинята ни. — Защо не казахте по-рано? Бедното момиче!

Аз си затананиках развеселено "I feel pretty" от "Уестсайдска история".

— Аз... Вашият пунш наистина си го бива — рече Гидиън. — Според мен, той изкушава човек да забрави за всякаква предпазливост.

— О, да, наистина изкушава — отвърна лейди Бромптън и усмивка озари цялото й лице, а после, снишавайки глас, продължи: — Току-що разгадахте тайната на качествата ми като домакиня. Цял Лондон ни завижда за изпълнените ни с настроение партита, готови са на всичко, за да се сдобият с покана. Бяха ми нужни години, за да подобря рецептата и не смятам да я издавам преди смъртното си ложе.

— Колко жалко! — възкликнах. — Но е истина: соарето ви е много по-хубаво, отколкото си го представях! Убеждаваха ме, че става въпрос за скучно, сковано...

— Гувернантката й е малко консервативна — прекъсна ме Гидиън. — А и може да се каже, че социалният живот в Дербишър е малко изостанал.

Лейди Бромптън се разкиска.

— О, да, сигурна съм в това. А, ето го най-сетне и лорд Аластър!

Тя погледна към вратата, където лорд Бромптън поздравяваше новодошлия. Беше мъж на около средна възраст (трудно бе да се определи с точност, заради снежнобялата перука, която си бе нахлупил), който носеше редингот, обсипан толкова щедро с ламе и скъпоценни камъни, че блестеше отдалеч. Лъскавият ефект се засилваше още повече от облечения изцяло в черно мъж, който стоеше до него. Беше увит в черна пелерина, имаше гарвановочерна коса и мургав тен и дори от това разстояние можех да видя, че очите му, също като на Ракоци, наподобяваха огромни черни дупки. На фона на шареното, окичено със скъпоценности, висше общество, изглеждаше не на място.

— Вече си мислех, че тази вечер Аластър няма да ни окаже честта. Което не би било чак толкова трагично, ако питате мен. Присъствието му не допринася особено за веселото и безгрижно настроение. Ще се опитам да го убедя да изпие една чаша пунш, а после ще го изпратя в съседната зала, където играят карти...

— Ще се опитаме да повдигнем настроението му с малко пеене — рече господин Мърчант и седна пред пианото. — Ще ми окажете ли честта, лейди Лавиния? "Cosi fan tutte"*?

* "Така правят всички жени", опера от Моцарт. — Бел. прев.

Гидиън положи дланта ми върху ръката си и ме отведе няколко крачки встрани.

— Колко си изпила, по дяволите?

— Няколко чашки — признах. — Със сигурност тайната съставка не е алкохол. Може би е абсент*? Като в онзи тъжен филм с Никол Кидман "Мулен Руж". — Въздъхнах. — The greatest thing you’ll ever learn is just to love and be loved in return**. Обзалагам се, че можеш да изсвириш и това.

* Напитка с високо съдържание на алкохол и психоактивни свойства, често се асоциира с френските артисти и писатели от края на XIX век. — Бел. прев.

** Най-великото нещо, което някога ще научиш, е просто да обичаш и любовта да е взаимна (англ.). Из песента "Nature Boy", изпълнявана в оригинал от Нат Кинг Коул и ремиксирана в мюзикъла "Мулен Руж" (2001). — Бел. ред.

— За да сме наясно: аз мразя мюзикълите — каза Гидиън. — Мислиш ли, че ще успееш да издържиш още няколко минути? Лорд Аластър най-сетне пристигна и след като го поздравим, можем да си вървим.

— Вече? Колко жалко! — въздъхнах разочаровано.

Гидиън ме погледна, клатейки глава.

— Явно си загубила всякакво чувство за време. Ако можех, щях да задържа главата ти потопена в студена вода.

Граф Сен Жермен застана до нас.

— Това бе едно... много специално представление — каза той и изгледа с вдигната вежда спътника ми.

— Съжалявам — извини се Гидиън с въздишка и погледна към двамата новодошли. — Лорд Аластър изглежда малко по-закръглен от преди.

Графът се засмя.

— Не храни напразни надежди. Врагът ми все още е в блестяща форма. Днес следобед Ракоци го е видял да се фехтува при Галиано и всичките млади контета не са имали никакъв шанс срещу него. Последвайте ме, нямам търпение да видя изражението му.