СЕНКИТЕ

- Искаш ли да си поръчаме още един десерт?

- Не. - Тя отново стисна ръката му, преди да го пусне, за да сгъне салфетката си и да я постави на масата. - Ще ставаме ли?

Трез скочи толкова бързо, за да й помогне, че краката на стола му изскърцаха върху гладкия под.

- Нека ти...

Ала неговата кралица се изправи съвсем сама с изящно движение, тялото й беше съвършено сигурно, съвършено спокойно. Или поне физически. Трез ясно усещаше тежестта на настроението й.

Докато прекосяваха ресторанта, съвсем прекрасно си даваше сметка, че всички ги гледат, чуваше шепота, носещ се над винени чаши и ленени салфетки, докато останалите гости се питаха какви ли знаменитости са те двамата. Приятно му бе да знае, че никога няма да разберат истината за тях.

Когато стигнаха до голямата стъклена врата, отвори едното крило и го задържа. Докато прекрачваше прага, Селена поспря и погледна през рамо, сякаш се боеше, че ще забрави някоя подробност от начина, по който ресторантът изглеждаше, миришеше, звучеше.

- Винаги можем да дойдем отново - повтори Трез.

- О, да.

Тя му се усмихна и те се отправиха към минималистичното открито пространство, където се намираше асансьорът. Трез натисна бутона за повикване и застана до нея, положил ръка на кръста й.

- Е, къде искаш да отидем след това? - попита я.

- Имаш предвид тази вечер? Доста съм уморена...

- Не. Утре вечер.

Тя го погледна.

- Аз...

- Хайде де. Избери следващото място, за да подготвя всичко за утре вечер.

Вратите на асансьора се отвориха и докато я въвеждаше, той бе така погълнат от нея, че почти не забеляза ужасяващата стъклена врата. Натисна копчето за приземния етаж и помилва Селена по рамото.

- Е...? - Когато не получи отговор, той се приведе към нея и я целуна по шията. - Това не е единствената нощ, която ще имаме.

- Как можеш да си сигурен? - Тя срещна очите му. - Не искам да разваля вечерта, но откъде можеш да си сигурен?

- Защото няма да допусна нищо друго.

Обърна я към себе си и притисна хълбоци в тялото й, докато я целуваше по устните.

- Освен ако не ти е писнало от мен. Или си разочарована от това, какъв съм пъзльо, когато става въпрос за височини.

Очите й, когато срещнаха неговите, изглеждаха много сини и много уплашени.

- Лодка.

Беше очаквал нещо друго.

- Моля?

- Ами... иска ми се да се разходя по реката с лодка.

- Бавно или бързо?

- И двете?

- Имаш го.

- Просто така? - прошепна тя. - Ще можеш ли да уредиш всичко?

Трез доближи устни до ухото й и прошепна:

- Ела в стаята ми и ще ти покажа точно колко съм талантлив.

Уханието й начаса се промени и той зарови лице в шията й, целувайки я, ухапвайки лекичко мястото над вената й. Не играеше честно, разбира се. Знаеше, че така ще отклони мислите й, и точно това искаше. Истината бе, че не можеше да й гарантира утре вечер, нито дори наближаващата зора, ала спомени завинаги, илюзията, че разполагат с цялото време на света, трябваше да заместят онова, което им беше подготвила съдбата.

Докато я целуваше, прегръщаше, наслаждаваше се на допира на тялото й до своето, извади дискретно телефона си и го вдигна зад гърба й. Съобщението до Мани и Рейдж бе кратко и по същество: Нпв бл.

На път за вкъщи. Благодаря.

Асансьорът ги свали във фоайето без проблеми, а за щастие, целуването погълна цялото му внимание. И ето че вече излизаха в студената, ветровита есенна нощ. Фриц ги чакаше отсреща с мерцедеса и побърза да се приближи в мига, в който ги видя.

Трез не изчака икономът да слезе и да им отвори - искаше самият той да задържи вратата на своята кралица. Докато тя се настаняваше на топло, до ушите на Трез долетя последният звук, който би искал да чуе, докато бе с нея.

Бам. Бам. Бам.

Изстрели.

Мамка му.

Хвърли се в колата и се приведе напред.

- Да се махаме от тук! Веднага!

Фриц реагира мигновено. Даде на заден ход и толкова рязко натисна педала на газта, че Трез едва не увисна на огледалото за обратно виждане като ароматизатор за въздуха. Бързо се съвзе и покри Селена с тялото си, за да се добере до предпазния й колан. Опъна го около нея и тъкмо го беше закопчал, когато центробежната сила го запрати в другия край на седалката. Удари си главата, но изобщо не го беше грижа. Запънал крака в стената и длани в тавана и рамката на вратата, той не позволи да се блъсне в Селена, докато колата се обръщаше в правилната посока.

Или по-точно - в неправилната посока на еднопосочната улица, на която се намираха.

- Потегляме! - надвика Фриц свирещите гуми.

Ревът на мерцедеса и рязкото понасяне напред напомниха на Трез за излитането на самолет. Докато тялото му хлътваше в седалката, погледът му се насочи към Селена.

Очите й бяха широко отворени.

- Какво не е наред? Какво се случи?

Сградите от двете страни на улицата с три платна - стомана, стъкло и светъл цимент - се носеха покрай тях все по-бързо и по-бързо. Трез погледна напред и видя предните решетки на паркираните коли, обърнати към тях като изпълнени с неодобрение родители, докато те се носеха в грешната посока.

- Всичко е наред! - надвика той шума. - Просто нямам търпение да останеш гола...