СЕНКИТЕ

Веждите на Селена подскочиха още по-високо.

-Трез, чух нещо...

- ...защото толкова отчаяно искам да те имам!

- ...което приличаше на изстрели!

И двамата крещяха над рева на двигателя, докато Фриц ги отнасяше далеч от летящите куршуми.

А после започна истинската веселба. Бяха минали около две пресечки, когато се появиха полицейските коли. И за разлика от мерцедеса, бяло-черните автомобили с примигващи лампи отгоре се движеха в правилната посока.

- Ще се наложи да се кача на тротоара - извика Фриц. -Може да подруса...

Ненормалният иконом завъртя волана наляво и прескочи бордюра, закачайки един противопожарен кран, който естествено изригна зад тях, запращайки струя вода високо във въздуха. А после, слава богу, мерцедесът се приземи меко, прекрасните амортисьори бяха погълнали удара, който несъмнено си го биваше.

Трез се обърна и погледна назад. Полицейските коли обръщаха рязко, за да ги последват, докато Фриц помете редица автомати за вестници, запращайки пъстрите пластмасови кутии във въздуха. Те се строшиха и безброй вестници политнаха нависоко, като гълъби, освободени от клетките си.

Трез се обърна към Селена, опитвайки се да измисли как да я успокои...

Aи contraire.¹⁰

Стиснала вратата, Селена сияеше от възбуда, вампирските й зъби се виждаха благодарение на огромната усмивка върху устните й, а от гърдите й извираше весел смях.

- По-бързо! - извика тя на Фриц. - Нека се понесем още по-бързо!

- Както заповядате, господарке!

Нов рев, изтръгнал се от звяра, скрит под капака на мерцедеса, ги накара да полетят по тротоара с бясна скорост, за която не важаха не само пътните закони, но и законите на физиката.

Селена се обърна към него.

- Това е най-страхотната нощ в живота ми!

* * *

- Окей, да вървим.

Рейдж кимна към Мани.

- Чудя се какво ли са вечеряли. - Той отново погледна телефона си; щеше му се наистина да беше отишъл в заведението за пържоли. Беше го казал на Трез само за да го накара да се почувства по-добре. - Не спомена нищо нито за предястието, нито за десерта. Така де, можеше да даде малко повече подробности. А не само осем букви.

- Всъщност бяха пет.

- И аз това казах.

Ефектът от чипса беше отминал още преди час. Разбира се, понякога това му се случваше и след като се бе нахранил до пръсване.

Мани включи на скорост и потегли, набирайки постепенно скорост.

- Най-добре да съм готов. Фриц не е от онези, които карат полека. 9

- Дали са си поръчали ростбиф? В едно списание видях как го приготвят там...

Бам!

В мига, в който достигнаха едно кръстовище, нещо голямо изникна пред тях и се блъсна в капака на линейката. Мани натисна рязко спирачките и то отхвърча.

- Исусе Христе, това елен ли беше?

- Направо лос.

Рейдж стисна пистолетите си и тъкмо се канеше да изскочи навън, когато заваляха куршуми. С пронизително металическо дрънчене, те рикошираха от линейката и набраздиха дебелото стъкло.

- О, за бога - процеди Мани, а после се наведе към прозореца и изкрещя на стрелците: - Тъкмо я купих!

Рейдж посегна към дръжката на вратата.

- Пусни ме да сляза!

Дрън-дрън-дрън.

- Забрави! Ще те убият!

- Тук сме изложени на прицел!

- Не, не сме!

В миг линейката се смъкна с няколко сантиметра надолу и всеки сантиметър стъкло бе покрит с метал. Начаса шумът от изстрелите бе приглушен, превръщайки се в далечно думкане като барабан.

В относителната тишина Рейдж погледна към Мани.

- Ти си гений.

- Не аз. Харолд Рамис.

- Моля?

- Гледал ли си „Нашивки“? Най-любимият ми филм. Това нещо е вдъхновено от возилото на Бил Мъри.

- Знаех си, че те харесвам. - Рейдж си погледна телефона. Никой от братята не беше наблизо, което беше добре, като се имаше предвид огневата мощ навън. - Единственият проблем е, че не можем просто да си седим тук. Полицаите всеки момент ще довтасат...

LED монитор с размерите на телевизор се плъзна вертикално от контролното табло, заемайки по-голямата част от сега блокирания преден прозорец. Върху него се виждаше улицата с висока резолюция, така че съвсем ясно различиха двамата стрелци, когато те притичаха в светлината на фаровете им. И двамата носеха автомати, АК-47 според Рейдж; при всеки изстрел от

дългите цеви лумваше светлина. Не спряха да стрелят дори докато минаваха покрай колата на Мани.

- Лесъри - процеди Рейдж. - Прекалено бързо се движат, за да са хора. Освен това само лесъри биха били достатъчно тъпи, за да вдигат такъв шум. Пусни ме да сляза.

- Няма да тръгнеш след тях...

Рейдж го сграбчи за предницата на ризата и го издърпа на пътеката между седалките.

- Пусни. Ме. Да. Сляза.

Мани срещна погледа му. Изруга.

- Ще те убият.

- Не. Няма.

- Откъде си толкова сигурен?

- Защото владея трикове, с които никой не може да се справи. - Той кимна към прозореца. - Отвори го съвсем малко и ще се изпаря през процепа между бронираните плочки. Освен ако няма стоманена мрежа.

Ругаейки цветисто, Мани натисна един бутон и прозорецът откъм Рейдж се смъкна съвсем малко.

- В мига, в който изчезна, дай газ - нареди той. - Мястото ти е плътно зад мерцедеса. Говоря сериозно.

След това затвори очи, съсредоточи се и...