СЕНКИТЕ

...се дематериализира. Щом прие физическите си очертания навън, удари по вратата на линейката. Стрелците ги бяха подминали, следващи своята плячка, което го поставяше в съвършена позиция. Когато двигателят, скрит под изобилието от метал, изрева и малката подвижна клиника на Мани се отдалечи, Рейдж се втурна да тича. По миризмата във въздуха разбра, че е познал -това наистина бяха двама убийци, въоръжени със страшно скъпи играчки... нещо, което не беше виждал... откога?

Не и откакто Леш, онова копеле, бе главен лесър.

Вдигнал пистолети, той се носеше напред, скъсявайки бързо разстоянието, когато изведнъж зад гърба му се разнесе вой на сирени и той бе облян в светлина, което определено не беше добре. Както бе въоръжен, ченгетата като нищо щяха да предположат, че той е шибаният проблем, а не решението, опитващо се да догони врага.

Както и очакваше, миг по-късно отекна мъжки глас, усилен от високоговорител:

- Полиция! Стой! Стой или ще стреляме!

Проклятие.

Хора: естествена противоотрова срещу хубавото изкарване.

36

В КИЛИЯТА СИ В ПАЛАТА АЙ ЕМ БЕ ЗАЕТ ДА ПРОТЪРКВА ПЪТЕКА върху мраморния под, крачейки безспирно между новото си легло и рафта с книги.

Колкото по-дълго стоеше сам-самичък, толкова повече се убеждаваше, че предложението на майкен да го заведе при архивите на лечителите бе просто израз на безсилно съчувствие. По дяволите, дори ако бе говорила сериозно и се върнеше с някакво подобие на план, той не можеше да приеме помощта й. И без това в тази каша вече бяха забъркани толкова много души, а не бе сигурен, че тя си дава сметка какво означава предложението й: той бе пленник на екзекутора, което означаваше, че макар мнозина да имаха достъп до него, само едно копеле държеше ключа към неговото бягство. И този някой не бе тази ниско!юставена жена.

Ами ако все пак успееше да го изкара от тук? Дори и не чак навън, но в библиотеката? Охранителните системи несъмнено щяха да ги издадат и тогава най-доброто, на което тя можеше да се надява, бе да я убият бързо. Но онова, което най-вероятно щеше да я сполети, бяха дълги мъчения, през които щеше да се моли да...

Когато вратата се плъзна настрани, Ай Ем се увери, че благоприлично се е покрил, и се обърна рязко. Беше майкен; в ръцете си държеше топове плат. Докато вратата се връщаше на мястото си, пъхна нещо в касата, за да й попречи да се затвори докрай, и изтича при него.

- Облечи това. Нямаме време...

- Почакай, какво...

- Облечи го! Охраната тъкмо се сменя и преди да застъпят, са длъжни да прочетат молитва на скръб и възпоминание за детето. Трябва да излезем още сега...

- Не мога да ти позволя да го направиш...

- Искаш помощ, нали така? Заради онази, която брат ти обича, нали така?

Ай Ем стисна зъби. На това му се казваше да си между чука и наковалнята.

- Шибана работа!

- Не знам какво означава това.

Ай Ем грабна онова, което тя му подаваше, но продължи да спори, докато се увиваше в плата.

- А как ще се върнем?

- Аз ще отвлека вниманието им. Ще ти трябва известно време в библиотеката... освен ако не знаеш точно какво търсиш?

Тежките одежди се плъзнаха по краката му.

- Ами тук?

Без предупреждение осветлението угасна.

- Задействах циркадната система.

Аха, смяната на светло и тъмно, без която не можеш да спиш.

Щрак!

Лъчът на мъничко фенерче й показа пътя до леглото и тя бързо подреди възглавниците и завивките така, сякаш някой спи. След това изтича до него и пръсна нещо в лицето му.

Ай Ем се закашля, когато тежката миризма на лавандула и цитрус нахлу в носа му.

- Какво, по дяволите...

Тя го пръсна отново.

- Това е униформа на прислужница. Никой няма да се учуди, ако ни види заедно, но миризмата ти е прекадено мъжка. Това би трябвало да я прикрие достатъчно, за да ги заблудим. А сега приклекни, прекадено си висок за одеждата. Краката ти не бива да се подават, иначе ще ни разкрият. Да вървим.

Ай Ем я последва към вратата, но преди майкен да отвори, я сграбчи за ръката и я завъртя към себе си.

- Не бива да го правиш.

- Нямаме време...

- Ще те убият.

- Брат ти се нуждае от помощ. За своята жена. Имаш ли друга идея как да излезеш от тук и да се добереш до онези архиви?

Понечи да се обърне, но той отново я дръпна.

- Как се казваш?

- Майкен.

- Не, майкен е положението ти. Как е името ти?

- Това е. А сега да вървим, достатъчно приказки. И не забравяй да вървиш с присвити колене.

И просто така Ай Ем се озова в коридора. Докато той се оглеждаше на двете страни, майкен го смушка с лакът.

- Приклекни - изсъска тя. - Насам.

Присвил колене, Ай Ем прегърби рамене и я последва, опитвайки се да имитира движенията й. Тя вървеше бързо и решително по коридорите, завивайки ту наляво, ту надясно, докато той не се обърка съвсем, сякаш бе попаднал в лабиринт. Колкото и да бе невероятно, не се натъкнаха на никого, ала такъв беше траурът в с’хийб. Всичко замираше.

Може би след това би могла да го отведе до някой заден изход. Да, но какво щеше да се случи с нея?

- Охранителният запис - каза той.

- Млъкни.