СЕНКИТЕ

Приготви се за гадно падане, ала по някаква абсурдна причина се приземи на крака. От една страна, беше неочакван късмет, но от друга - късмет, който нямаше да трае дълго, като се имаше предвид инерцията му. За да не се просне на земята, той се хвърли напред, опитвайки се да продължи да тича.

Нещо не беше наред. Краката му отказваха да работят. Мъчейки се да остане прав, смътно си даде сметка, че Балтазар го вика, а после войникът му се озова до него, сграбчи го за ръката и го затегли напред.

Почти подсъзнателно усети как някой напуска огромно превозно средство. Вампир. А после звукът на куршумите се промени - пронизително свистене измести по-ниските звуци на олово, забиващо се в тухли, асфалт, камъни.

Лесърите се бяха натъкнали на онова превозно средство. Което означаваше, че двамата е Балтазар си бяха спечелили няколко секунди. Балтазар се възползва от тях и с едно рязко движение го изтегли зад една масивна постройка. Не, всъщност беше превозно средство... или нещо такова. Вътре имаше гигантска квадратна кутия, върху която пишеше нещо. P...O...D...S...¹¹

Превъзбуденият му мозък проследи очертанията на буквите, ала те не означаваха нищо за него. За сметка на това му бе съвършено ясно, че имат добра позиция за стрелба.

Двамата с Балтазар вдигнаха оръжията си едновременно.

Заповядвайки на дробовете си да престанат да хъхрят, жадни за въздух, Кор зачака...

Шумът от сипещи се куршуми се усилваше, докато стрелците приближаваха... и напълно погълнати от оглушителното си преследване, дори не си дадоха труда да забавят крачка, когато стигнаха до прикритието им... И го подминаха.

Разбрали се без думи, Кор и Балтазар стреляха: Кор повали този вляво, Балтазар се прицели в онзи отдясно.

Два куршума. Не две хиляди. Два отлично прицелени куршума се забиха в гърба на двамата стрелци и ги повалиха по лице върху прашния паваж.

- Аз ще се погрижа - излая Балтазар, заменяйки пистолета с камите си.

Кор би възразил, ако не бе започнал да усеща колко сериозни са раните му.

Бали се хвърли напред и остриетата му проблеснаха. Прониза първо по-близкия от двамата и за миг мощната експлозия превърна тъмната уличка в ден. Без да се забави нито за миг, той се зае с другия. Дръпна се, докато експлозията угасне, а после успя да прибере камите си и да грабне и двата автомата, преди...

Огромното превозно средство, онова, което беше ударило Кор, се зададе по уличката с бясна скорост.

Балтазар се втурна да се скрие, пъхайки се в металния куб. Замръзнали, двамата загледаха как огромното нещо се отдалечава. Ала веселбата все още не беше приключила.

Да се успокоят.

Трябваше...

...да се успокоят.

Единственият начин да изчезнат от там бе, като се дематериализират - сирените на човешката полиция се усилваха, много скоро в другия край на уличката се появи светлина от фарове, от която наоколо плъзнаха сенки.

- Върви - нареди Кор, знаейки, че войникът му е в много по-добро състояние от него.

- За нищо на света.

- Да останеш с мен, може да ти струва живота.

- В такъв случай ще загинем заедно.

Докато Кор дишаше дълбоко, опитвайки се да успокои пулса си и да свали кръвното си, миризма на нагорещен метал и барут погъделичка носа му заедно с дизеловите изпарения на автомобила и гадната воня на потта и изпепеляването на лесърите.

Болката в краката му беше неописуема, дотолкова, че трябваше да седне... или да припадне.

По дяволите.

Полицейските коли се приближиха с бясна скорост, една... две... три прелетяха покрай тях и отминаха. Щяха обаче да дойдат още. И следващата вълна щеше да бъде бавна, защото щяха да дойдат да разгледат мястото на инцидента, а не да преследват.

- Колко лошо си ранен? - попита Балтазар.

Кор искаше да излъже.

- Проблемът ми са краката. Единият е прострелян, а другият най-вероятно е счупен.

- Кога се храни за последен път? От жена, имам предвид.

Преди много месеци. Когато за първи път срещна Лейла.

Нейната изключително чиста кръв го бе поддържала рекордно дълго, а когато силата най-сетне бе започнала да отслабва, беше пил от елени, които ловуваше в гората, без да каже на войниците си, че е стигнал дотам.

Ала Бали знаеше. Те всички със сигурност се бяха досетили.

- От толкова отдавна, а? - измърмори войникът сега.

Кор се огледа наоколо, твърдо решен да прекрати разговора до тук. Насреща си видя противопожарна стълба, само че не беше достатъчно силен, за да се изкатери по нея бързо, а и нямаше да може да се дематериализира.

- Върви - каза той на Балтазар.

- Можеш да го направиш.

- Нямам сили да стигна до...

Балтазар посочи нагоре.

- Там. На покрива. Само до там трябва да се добереш.

Лаещи кучета. Поне две. В началото на уличката. А, да - човеците бяха довели носове, достойни за издирване. За разлика от жалките носове върху техните мутри.

- Трябва да го направиш - настояваше Балтазар. - Само до там.

Кор проследи пътя по противопожарната стълба, покрай редица прозорци, петнайсет етажа нагоре. Вероятно би могло да бъде и по-зле.

- Сега.

Затвори очи, давайки си сметка, че няма да се получи.

- Искам да тръгнеш. Това е заповед.

-Няма да...