СЕНКИТЕ

Вторият рунд срещу стъклените стени бе също толкова зашеметяващ като предишния и ето че те изскочиха в нощта навън.

- Вярвам, че скоро ще полетим - обади се Фриц. - Дръжте се здраво.

Имаш го, мой човек.

Трез се вкамени, когато се доближиха до ръба на стъпалата, а после...

Безтегловност (или поне толкова близо до нея, колкото бе възможно, без да си на десетина километра над земята), когато се издигнаха във въздуха, понесли се изведнъж съвършено плавно и сравнително безшумно, ако не се броеше гърленият звук на двигателя във въздуха.

Всичко това се промени в мига, в който подскочиха върху тротоара и се приземиха на паважа. Амортисьорите поеха голяма част от удара, ала въпреки това се разхвърчаха искри, когато задната част на шасито целуна асфалта.

- Моля да ме извините - каза Фриц, поглеждайки в огледалото за обратно виждане.

- Не си виновен ти за терена - извика Трез в отговор. - Виж, за стъклото не съм много сигурен.

Погледна към Селена, за да се увери, че тя все още си изкарва страхотно. И още как - заливаше се от смях, а очите й бяха грейнали като коледни светлинки.

Когато отново се обърна напред, Трез видя, че Фриц все още го гледа в огледалото за обратно виждане и му говори:

- Господарю, дълбоко съжалявам, но се налага да се прибера у дома...

- Фриц! Съсредоточи се върху пътя, мой човек!

- О, да, господарю.

Гумите изсвистяха пронизително, когато икономът завъртя рязко волана, избягвайки на сантиметри няколко неправилно паркирани коли.

- Както казвах, господарю, налага се да се прибера у дома -продължи догенът, без окото му да мигне. - Трябва да наглеждам подготовката за Последното хранене.

Сякаш това в момента бе видео игра, която можеше просто да сложи на пауза.

-Ъъъ, Фриц...

Начаса мерцедесът потъна в мрак, както вътре, така и навън. В същия миг от небето се спусна ярък лъч светлина, пробягвай-ки върху тях за частица от секундата.

- Хеликоптер - промърмори Трез. - Фантастично.

Обърна се назад и погледна през прозореца. Бели и сини мигащи светлини се носеха към тях, само че ченгетата се канеха да им пресекат пътя... което означаваше, че няма да могат да стигнат на повече от две пресечки от там.

Мамка му, как щяха да се измъкнат от това положение?

Преди Трез да разбере какво става, Фриц вече ги беше докарал до реката, ала не използва пътя. Вместо да мине оттам, откъдето позволяваше законът, той прескочи още един бордюр и се понесе под надземната магистрала. Колони с размерите на гигантски секвои прелитаха покрай прозорците, а икономът ги избягваше, сякаш трябваше да премине през писта с препятствия.

Зад тях нямаше никого, но едва ли можеха да продължат така още дълго. Магистралата, която минаваше над главите им, в един момент щеше да се срещне със земята...

И наистина, тя започна да се спуска надолу, и то толкова бързо, че много скоро щяха да станат на пюре.

Ала не. Фриц излезе рязко изпод нея, прескачайки паважа, който ги разделяше от платната, минаващи покрай реката, успя да се провре през една дупка в мантинелата и ето че вече се намираха на отбивката, която щеше да ги качи на магистралата, и то в правилната посока.

Вън от града.

Трез зачака цяла орда полицейски коли с надути сирени да се зададат зад тях, но вместо това видя нов отбор от момчетата в униформи да се носи в обратна посока по магистралата, натам, където бе започнало всичко.

Фриц забави скоростта и отново запали осветлението и фаровете на колата. Сля се с колоната от коли. Понесе се със скромните сто и седемдесет километра в час.

- Как, по дяволите, го направи? - попита Трез, истински впечатлен.

- Лесно е да се измъкнеш от хората. Те обикновено следят светлините, както котка преследва лазерната играчка. Липсата на светлина ми дава сериозно преимущество... както и това, че притежаваме двойно повече конски сили от тях.

Трез се обърна към своята кралица.

- Добре...

Селена се приведе към него и притегли устните му за целувка. А после за още една.

- Каква нощ! Това бе най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало някога!

Адреналинът бързо отстъпи място на похот, докато Трез отвръщаше на целувката й, притискайки я към седалката. Езикът му си проправи път в устата й, едната й гърда се озова в ръката му.

- Да му кажа ли отново да даде газ? - изръмжа той, без да се откъсва от устата й. - Защото не мисля, че мога да изчакам...

- Скоро ще си бъдем у дома - промълви тя с усмивка. -Пък и аз обичам очакването. Гладна съм за теб от пътуването насам.

От гърдите на Трез се изтръгна гърлен звук, докато посягаше, за да вдигне преградата.

- Фриц?

- Да, господарю?

- Малко по-бързо, ако нямаш нищо против.

- С удоволствие, господарю!

37

МАЛКО СЛЕД КАТО НАПРАВИХА ПОРЕДНИЯ ЗАВОЙ В ЛАБИРИНТА от улички, без да спират да тичат, Кор беше улучен от нещо толкова голямо и толкова твърдо, че бе напълно зашеметен. Докато политаше във въздуха... светът се завъртя около него, а той си остана съвършено неподвижен... или пък беше обратното?