Читаем Шантарам полностью

Въпреки това аз продължавах упорито с уроците и тренирах всеки ден. Стигнах до двайсет серии от по трийсет лицеви опори с по една минута почивка между тях. След тях правех по петстотин коремни преси, петкилометров крос и четирийсет минути плуване в морето. След три месеца тренировки станах здрав и силен.

Назир искаше да набера повече опит в язденето по неравен терен и затова уредих с Чандра Мехта да посетим площадката за езда в ранчото на студията Филм Сити. В много от игралните филми имаше епизоди с яздене на коне. За конете се грижеха отреди мъже, които живееха сред хълмистата шир и ги викаха за каскади и екшън сцени. Животните бяха идеално обучени, но само две минути след като двамата с Назир яхнахме предоставените ни кафяви кобили, моята ме хвърли в куп глинени грънци. Назир пое поводите на кобилата ми, отпусна се на седлото и поклати жално глава.

— Ей, страхотна каскада, йаар — провикна се един от каскадьорите. Петима от тях яздеха с нас и всичките се засмяха. Двама скочиха на земята да ми помогнат.

След още две падания, докато се качвах уморено на седлото, чух познат глас. Огледах се и видях група ездачи. Начело яздеше каубой, приличащ на Емилиано Салата с черна шапка, увиснала на гърба му на кожен ремък.

Знаех си аз, че си ти, ебати! — провикна се Викрам, спря с коня си до моя и разтърси сърдечно ръката ми. Спътниците му се присъединиха към Назир и нашите каскадьори и се отдалечиха в тръс, оставяйки ни сами.

— Ти пък какво правиш тук?

— Аз съм собственикът на това шибано място, пич! — Той разпери широко ръце. — Е, не точно. Лети купи дял като партньор заедно с Лиса.

Моята Лиса?

Той вдигна озадачено вежда.

Твоята Лиса?

— Нали ме разбираш.

— Да — ухили се той до уши. — Тя и Лети, двете въртят заедно агенцията по подбиране на актьори, оная, дето я основахте двамата. И се справят добре, човече. Двете работят добре. И аз реших да се хвана с тая работа. Твоят приятел Чандра Мехта ми каза, че се продавал дял от каскадьорската конюшня. Хей, та това е естествено за мен, не би ли казал?

— О, няма никакво съмнение, Викрам.

— Затова аз вложих някакви проклети пари и сега идвам тук всяка седмица. Утре ще съм статист в някакъв шибан филм! Ела да гледаш как ще ме застрелят, братко!

— Изкусително предложение — разсмях се и аз заедно с него. — Но утре напускам града за известно време.

— Заминаваш? За колко време?

— Не знам точно. Месец, може би и повече.

— Значи ще се върнеш?

— Разбира се. Снимай каскадата на видео и като се върна; ще се напушим и ще гледаме как те убиват на забавен кадър.

— Ха! Договорихме се! Хайде! Да пояздим заедно, човече!

— Не, не! — извиках. — Никога няма да накарам тоя кон да язди редом с твоя, Викрам. По-лош ездач от мен не си виждал. Вече падах три пъти от него. Ако мога да го накарам да върви по права линия, ще съм щастлив.

— Хайде де, братко Лин. Виж какво, ще ти заема шапката си. С нея няма издънки, пич. Тя носи късмет. Имаш неприятности, защото си без шапка.

— Аз… не мисля, че шапка ще ми помогне, пич.

— Шапката е вълшебна бе, човек, казвам ти!

— Ти не си ме виждал как яздя.

— А ти не си слагал моята шапка. Шапката всичко оправя. А и освен това си гора. Не искам да обидя белотата ти, йаар, но това са индийски коне, човече. Имат нужда само от малко индийски стил от твоя страна, това е всичко. Поговори им на хинди, потанцувай им и ще видиш.

— Не съм убеден.

Сигурно е, човече. Хайде, слез и потанцувай с мен.

— Какво?

— Хайде, потанцувай с мен.

— Няма да танцувам на конете, Викрам! — заявих с колкото достойнство и искреност успях да вложа в тази странна последователност от думи.

— Разбира се, че ще танцуваш! Сега слизаш с мен долу и ще изтанцуваме една малка индийска магия. Конете трябва да го видят онова готино индийско копеле вътре в строгата ти бяла външност, човече. Кълна се, конете ще те заобичат и ще яздиш като шибания Клинт Истууд!

— Не искам да яздя като шибания Клинт Истууд.

— Искаш, искаш! — засмя се той. — Всички искат.

— Не, няма да го направя.

— Хайде, де!

— Не става.

Той слезе и задърпа обувките ми от стремената. Вбесен, слязох и застанах до него срещу двата коня.

— Ето така — Викрам разлюля бедра и затанцува танц от някакъв филм. Запя и запляска в такт. — Хайде, йаар! Вложи малко Индия, човече. Не ми се прави на шибан европеец.

Има три неща, на които нито един индиец не може да устои: красиво лице, красива песен и покана за танц. Аз бях достатъчно индиец, по моя си налудничав бял начин, да затанцувам с Викрам, дори и само защото не издържах да го гледам как танцува сам. Клатейки глава, се засмях пряко волята си и затанцувах с него. Той ме водеше в танца и добавяше нови стъпки, докато накрая не започнахме да изпълняваме обръщанията, стъпките и жестовете в пълен синхрон.

Конете ни гледаха с онази странна конска смесица от белоока боязливост и пръхтящо снизхождение. Но ние продължавахме да им пеем и танцуваме сред обраслата с трева хълмиста пустош, под синьото небе, сухо като дима на лагерен огън сред пустинята.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары