Читаем Шантарам полностью

— От този миг нататък оставаш с нас — прошепна той, приковал очи в моите. — Не можеш да се върнеш в хотела. Полицията разполага с твое описание и ще продължи да те търси. Аз съм виновен за това и ти дължа извинение. Близък до нас човек ни е предал. Извадили сме добър, а той — лош късмет, че не ни хванаха. Той ще бъде наказан. Неговата грешка ни разкри кой е. Знаем кой е, знаем и как трябва да се постъпи с него. Но това ще изчака, докато се завърнем от мисията. Утре заминаваме за Кета. Известно време трябва да останем там. Когато му дойде времето, ще минем в Афганистан. От деня, в който прекосим границата, ще има обявена цена за главата ти. Руснаците плащат добре за залавянето на чужденци, помагащи на муджахидините. А приятелите ни тук, в Пакистан, са малко. Мисля, че трябва да ти намерим местни дрехи. Ще те облечем като млад мъж от моето село — пущун като мен. Да, с шапка, която ще прикрие бялата ти коса, и пату, шал, увит около гърдите и широките плещи. Може да те представяме за моя синеок син. Как ти се струва?

Как ми се струваше? Слепите певци прочистиха шумно гърла и събралите се музиканти подхванаха въведението към нова песен с жалния плач на хармониума и разпалващата кръвта страст на таблите. Гледах как дългите тънки пръсти на свирачите удрят и галят треперещите кожи на тарамбуките, и оставих мислите си да се зареят далеч от мен в хипнотичното трептене и течение на музиката. Собственото ми правителство в Австралия беше определило цена за главата ми като награда за информацията, улесняваща залавянето ми. А сега, на другия край на света, определяха нова цена за главата ми. И отново, докато безумната скръб и възторг на Слепите певци разтърсваше тълпата слушатели, отново, докато очите на тази тълпа сияеха в набожен екстаз, аз се предадох на съдбовния миг и почувствах как колелото завърта и мен, и целия ми живот.

После си спомних за писмото от Дидие в джоба ми, което Халед ми даде в таксито преди два часа. Пленен от суеверния обрат на събитията и повторението на историята, изведнъж отчаяно ми се прииска да разбера какво пише в него. Извадих го от джоба си и го зачетох на кехлибареножълтата светлина на лампите високо над нас.


Скъпи Лин,

С това, mon cher ami, ти съобщавам, че открих коя е била тя — жената, предала те на полицията и вкарала те в затвора, където са те пребивали така тежко. Какъв ужас! Дори и сега все още се чувствам съкрушен! Е, жената, която е сторила това, е мадам Жу, съдържателката на Двореца. Досега не съм разбрал причината да го стори, но дори и без да проумявам мотивите й да постъпи така зверски с теб, разполагам с най-сигурни източници, които ме уверяват, че е била тя. Надявам се скоро да получа вест от теб.

Твой скъп приятел, Дидие

Мадам Жу. Но защо? Още щом си зададох наум въпроса, вече знаех отговора. Внезапно си спомних едно лице, което ме гледаше с необяснима омраза. Лицето на Раджан, евнуха прислужник на мадам Жу. Спомних си, че го забелязах да ме наблюдава в деня на наводнението, когато прекарахме Карла от хотел „Тадж Махал“ с лодката на Винод. Спомних си злобната омраза, изпълнила очите му, когато ме видя с Карла, докато ме наблюдаваше как потеглям с таксито на Шанту. По-късно същата нощ полицията ме арестува и започнаха мъките ми в затвора. Мадам Жу ме бе наказала, задето й се опълчих и дръзнах да я предизвикам, като се престорих на служител на американското консулство, задето й отнех Лиса Картър и да, може би, задето обичах Карла.

Скъсах писмото на парчета и ги пъхнах обратно в джоба си. Бях спокоен. Страхът си бе отишъл. В края на този дълъг ден в Карачи вече знаех защо заминавам да участвам във войната на Кадер — и знаех защо ще се върна. Заминавах, защото сърцето ми жадуваше за обичта на Кадербай, бащината обич, която струеше от неговите очи и изпълваше празнотата в живота ми, приела формата на баща. Когато толкова много обич беше изгубена — на семейството ми, приятелите ми, Прабакер, Абдула, дори и на Карла — този изпълнен с обич поглед на Кадеровите очи беше всичко на света и целият свят за мен. Изглеждаше глупаво и беше глупаво да замина на война заради обич. Той не беше светец; не беше герой; знаех го. Той дори не беше мой баща. Но единствено заради тези няколко мига, докато ме гледаше с обич, аз знаех, че ще го последвам в тази война, а и във всяка друга. Не беше по-глупаво от това да оцелееш само заради омразата й да се завърнеш заради отмъщението. Защото всичко се свеждаше до това: аз го обичах достатъчно, че да рискувам живота си, и я мразех достатъчно, за да оцелея и да отмъстя за себе си. И щях да отмъстя, знаех, стига да оцелеех във войната на Кадер. Щях да намеря мадам Жу и да я убия.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары