Шантарам

Стиснах тази мисъл наум така, както човек стисва дръжката на нож. Слепите певци плачеха за радостите и мъките на тяхната обич към Бога. До мен, около мен, душите политаха в отклик. Кадербай се обърна, погледна ме в очите и бавно кимна. Аз се усмихнах на златистите очи, изпълнени с малки, блещукащи светлинки от лампите, и с тайни и съкровени радости, призовани от пеенето. И, Бог да ми е на помощ, се почувствах доволен, безстрашен и почти щастлив.

[1] Суфистко ритмично дишане, понякога комбинирано с мантри, за постигане на екстаз в исляма. — Бел.ред. ↑

Трийсет и втора глава

Останахме в Кета един месец — дълъг месец на очакване и униние от фалстарта. Закъснението се дължеше на муджахидински командир на име Асматулла Ачакзай Муслим, водач на клана Ачакзай от района на Кандахар, който беше крайната ни цел. Ачакзай бяха клан на овчари и козари, които първоначално са принадлежали на господстващия клан Дурани. През 1750 г. основателят на съвременен Афганистан, Ахмед Шах Абдали, отделя Ачакзай от Дурани и ги утвърждава като самостоятелни — според афганската традиция, която позволява на един подклан да се отдели от майчиния клан, когато стане достатъчно силен. Така лукавият воин и архитект на нацията Ахмед Шах признал Ачакзай за сила, с която останалите трябвало да се съобразяват. За два века Ачакзай се издигнали, укрепнали още повече и се прочули като свирепи бойци. На всеки техен мъж можело да се разчита, че ще последва водача си, без да задава въпроси. През първите години на войната с руснаците Асматулла Ачакзай Муслим организирал хората си в добре въоръжено и дисциплинирано опълчение. Те се превърнали в острието на борбата за независимост в своята област — джихад за прогонване на съветските нашественици.

В края на 1985 година, докато се подготвяхме в Кета за преминаване в Афганистан, Асматулла обаче се колебаеше дали да продължава участието си във войната. Толкова много зависеше от отрядите му, че когато оттегли войската си от активни действия и започна тайни мирни преговори с руснаците и тяхното афганско марионетно правителство в Кабул, цялата бойна съпротива в района на Кандарах рухна. Другите муджахидински отряди, които не бяха под негово ръководство, като хората на Кадер в планините северно от града, останаха на позициите си, но бяха изолирани, а всеки маршрут, по който доставките стигаха до тях, беше уязвим от руските нападения. Несигурността налагаше да изчакаме, докато Асматулла реши дали да продължи джихада, или да мине на вражеска страна и да подкрепи руснаците. Никой не можеше да предвиди накъде ще скочи.

Въпреки че не ни свърташе и бяхме изнервени от безконечното чакане, а тътрещите се дни преминаха в седмици, аз добре уплътнявах времето си. Упражнявах фрази на фарси, урду и пущу и дори прихванах няколко думи от таджикски и узбекски диалект. Яздех всеки ден. Никога не успях да се отърва от клоунското размахване на ръцете и краката, когато карах конете да спират, да тръгнат или завият в желаната от мен посока, но понякога все пак успявах да сляза от коня, вместо той да ме хвърли.

Всеки ден четях книги от странната еклектична сбирка, осигурена ми от Аюб Хан — пакистанец и единствения член на нашата група, роден в Кета. Тъй като прецениха, че ще е много опасно за мен да напускам убежището ни — една конеферма в покрайнините на града — Аюб ми носеше книги от градската библиотека. Тя разполагаше с неизвестни, очарователни писания на английски, наследство от времето на британското владичество. Името на града, Кета, произхождало от думата „куата“ — „крепост“ на пущу. Близостта до пътя към прохода Чаман за Афганистан и към прохода Болан за Индия бе осигурила политическото и икономическото значение на Кета за хилядолетия. Британците окупирали за пръв път старата крепост през 1840-та, но били принудени да я изоставят, след като епидемия във войската и яростната съпротива на афганците изтощили колониалните сили. Крепостта била окупирана наново през 1876 г. и този път се превърнала в първото дългосрочно британско завоевание до североизточната граница с Индия. Тук била създадена Имперската офицерска школа на Британска Индия, а зрелищният естествен амфитеатър на околните планини се превърнал в богат и преуспяващ търговски център. Катастрофално земетресение в последния майски ден на 1935 г. разрушило почти целия град и погубило двайсет хиляди души, но Кета бил построен отново и чистите широки булеварди и приятният климат го превръщат в един от най-популярните курорти за почивка в Северен Пакистан.

За мен, който не можех да напускам границите на фермата, основната атракция на града се състоеше в случайната подборка от книги, които ми носеше Аюб. През няколко дни той се появяваше на прага ми, усмихнат обнадеждено, и ми подаваше вързопа — все едно беше съкровище, изровено от археологични разкопки.