Шърли

Вечерта връщаше Каролайн изцяло на майка й и за това мисис Прайър обичаше този час, защото тогава, останала насаме с дъщеря си, между нея и тази, която обичаше, не заставаше никой друг. През деня тя се държеше по обичайния си маниер — сковано, понякога дори хладно. Между нея и мистър Хелстоун се бе установил много почтителен, но същевременно и много официален начин на общуване — дори и най-малката проява на фамилиарност веднага би предизвикала презрение от едната или дори и у двете страни. Но с помощта на една благовъзпитана сдържаност и ненарушавана дистанция, двамата се разбираха много добре.

Отношението на мисис Прайър към прислугата не бе лишено от любезност, но издаваше стеснителност, студенина и липса на сърдечност. Навярно причината за това, че изглеждаше високомерна, трябваше да се търси по-скоро в свенливата й натура, отколкото в някаква проява на гордост. Но както можеше да се очаква, Фани и Елайза не бяха в състояние да направят подобно разграничение и това обясняваше защо мисис Прайър не се радваше на привързаността им. Тя разбираше това и то често я караше да се измъчва от негодувание срещу самата себе си и заради недостатъци, които не можеше да избегне, като наред с всичко друго я изпълваше и чувство на потиснатост, хлад и мълчаливо униние.

Това нейно настроение се променяше под влияние на Каролайн, и то единствено под нейно влияние. Безкрайната привързаност към поверената на грижите и рожба, естествената обич към детето й я правеха мила и любезна, студенината й се разтопяваше, недостъпността й изчезваше и тя се усмихваше топло. Каролайн съвсем не обсипваше майка си с думи на обич — това не би се понравило на мисис Прайър, която би съзряла в думите доказателство за неискреност. Тя се осланяше на нея с непринудена зависимост, доверяваше й смело и с упование и тези неща стопляха майчиното й сърце. Мисис Прайър обичаше да чува дъщеря си да казва: „Мамо, направете това“, „Мамо, донесете ми онова“, „Мамо, почетете ми“, „Попейте ми малко, мамо.“

Никой друг, нито едно живо същество не бе отправяло към нея молба за подобни грижи, не бе очаквало помощ от ръката й. Другите бяха повече или по-малко въздържани и хладни с нея, както и тя на свой ред бе въздържана и хладна с тях. Другите показваха, че усещат слабите й места и се дразнят от тях. Каролайн напротив, не проявяваше повече уязвителна проницателност или укоризнена чувствителност сега, отколкото когато беше пеленаче на три месеца.

При все това тя бе в състояние да открива грешки. Сляпа за вродените слабости, които бяха неизлечими, очите и бяха широко отворени за придобитите привички, които подлежаха на лечение. Тя съвсем невинно поучаваше майка си за някои неща, а майка, вместо да се засегне, изпитваше задоволство от откритието, че девойката се осмелява да й дава наставления, че я чувствува толкова близка.

— Мамо мисля, че не трябва да носите повече тази стара рокля. Кройката й не ви подхожда — полата е твърде тясна. Следобед носете роклята си от черна коприна — тя ви отива. А за неделните дни ще си ушиете рокля от черен атлаз — от истински атлаз, а не от сатен или нещо подобно. А когато си ушиете новата рокля, мамо, знайте, че ще трябва да я носите.

— Мила моя, мислех си, че черната копринена рокля ще ми служи като официална още много години, а исках на теб да купя няколко неща.

— Глупости, мамо — чичо ми дава пари да си купувам каквото си искам, знаете, че е твърде щедър. Но ми се иска да ви видя в рокля от черен атлаз. Ушийте си я скоро, но ми позволете аз да ви избера шивача, както и кройката. Вие винаги искате да минете за някоя възрастна леля, да убедите хората, че сте стара и грозна, което не е вярно! Напротив — когато сте добре облечена и в добро настроение, вие сте много привлекателна. Усмивката ви е толкова приятна, зъбите ви са толкова бели, а косата ви е с такъв хубав светъл цвят. Освен това говорите като млада дама, с такъв чист и ясен тон на гласа, а пеете по-добре от всички млади дами, които някога съм чувала. Защо носите такива рокли и бонета, каквито никой вече не носи?

— Това дразни ли те, Каролайн?

— Да, много. Дори ме ядосва. Хората казват, че сте скъперница, а вие не сте, защото дарявате щедро бедняците и религиозните дружества, въпреки че правите даренията си тъй скрито и без шум, че малцина, освен получателите знаят за тях. Но аз ще бъда вашата лична прислужница — когато съм малко по-добре, ще се заема с вас и тогава ще трябва да ме слушате, мамо, и да правите така, както ви кажа.

И Каролайн, която бе седнала до майка си, оправи муселинената й носна кърпичка и приглади косите й.

— Моята собствена майчица — продължи тя след това, сякаш искаше да си достави удоволствие, като напомняше за връзката помежду им, — която ми принадлежи и на която принадлежа аз! Сега съм богата имам някого, когото мога да обичам, без да се страхувам от любовта си. Мамо, от кого имате тази малка брошка. Позволете ми да я откопчая и да я разгледам.

Мисис Прайър, която обикновено се отдръпваше при допира на чужди пръсти, сега се остави да свалят украшението й.