Шърли

— От баща ми ли я имате, мамо?

— Подарък е от сестра ми — единствената ми сестра, Кари Защо не беше жива леля ти, Каролайн, за да погали племенницата си!

— Нищо ли нямате от татко? Никакво украшение, никакъв подарък?

Имам едно нещо.

— Което много цените?

— Което много ценя.

— Скъпо и красиво?

— За мен то е безценно и прекрасно.

— Покажете ми го, мамо. Тук ли е, или е във Фийлдхед?

— В момента то ми говори, обляга се на мен, а ръцете му ме прегръщат.

— А, мамо! Имате предвид непослушната си дъщеря, която никога не ви оставя на мира, която не може да се въздържи и изтичва да ви извика, когато се приберете в стаята си, която ви следва нагоре-надолу по стълбите като кученце.

— И от чиито черти все още понякога ме побива особена тръпка. Все още се страхувам от красотата ти, дете.

— Не бива, не може така, мамо; мъчно ми е, че баща ми не е бил добър — толкова ми се иска да е бил добър. Лошото у човека разваля и опорочава всички хубави неща — то убива любовта. Ако всяка от нас смяташе другата за лоша, нямаше да се обичаме, нали?

— А ако не си вярвахме една на друга, Кари?

— Колко нещастни щяхме да бъдем тогава! Мамо, преди да ви познавам у мен имаше някакво опасение, че вие не сте добра, че не бих могла да ви ценя, и този ужасен страх убиваше желанието ми да ви срещна. А сега душата ми е щастлива, защото ви намирам почти съвършена, добра, умна и внимателна. Единственият ви недостатък е, че сте старомодна, но аз ще ви излекувам от него. Мамо, оставете ръкоделието си настрана — почетете ми малко. Обичам южното ви произношение, толкова чисто и меко. В него няма онова грубо „р“, нито пък онзи носов изговор, характерни почти за всички от тукашния север. Чичо ми и мистър Хол казват, че четете прекрасно, мамо. Мистър Хол каза, че никога не е чувал друга дама да чете с такава подходяща изразителност и с такова безупречно произношение.

— Много бих искала да отвърна със същото на този комплимент, Кари, но наистина, когато за пръв път чух този твой действително прекрасен приятел да чете и да проповядва, не можах да разбера нищо от северняшкото му произношение.

— А мен разбирате ли ме, мамо? Груб ли ви се стори говорът ми?

— Не, но почти ми се искаше да е такъв, както ми се искаше външният ти вид да е по-малко изискан. Баща ти, Каролайн, поначало говореше много добре — в това отношение доста се различаваше от достойния ти чичо. Речта му бе правилна, нежна и гладка. Ти си наследила тази дарба.

— Бедният татко! Като е бил така привлекателен, защо не е бил и добър?

— Нека го оставим такъв, какъвто беше. За щастие, дете мое, ти не можеш да добиеш истинска представа за него, а и аз самата не успях да проумея тази дълбока загадка. Разковничето за нея е в ръцете на Създателя и аз го оставям там.

— Мамо, вие все шиете ли, шиете — оставете работата си, аз съм неин враг. Ръкоделието заема скута ви, а на мен ми се нека да сложа там главата си; то ангажира очите ви, а аз искам те да гледат в книгата. Ето книга от любимия ви поет — Купър.

Тази настойчивост доставяше удоволствие на майката. Ако понякога не бързаше да се подчини, това бе само за да чуе отново тези думи и да се наслади на нежното, полуразсърдено нетърпение. А когато тя отстъпваше, Каролайн лукаво подмяташе:

— Ще ме разглезите, мамо. Винаги съм мислила, ще ми бъде приятно да ме глезят. Сега намирам, че наистина е чудесно.

Така мислеше и мисис Прайър.

Глава XXVI Стари тетрадки

По времето, когато компанията от Фийлдхед се завърна в Брайърфийлд, Каролайн вече се чувствуваше вече почти добре. Мис Кийлдар, която бе научила по пощата за възстановяването на приятелката си, едва изтърпя да измине час от пристигането й у дома до първото и посещение в къщата на пастора.

Ситен, но силен дъжд мокреше късните цветя и пожълтелите есенни храсти, когато се чу отварянето на градинската порта и добре познатата фигура на Шърли премина покрай прозореца. Още със самото си влизане тя изрази чувствата си по своя особен начин. Когато бе дълбоко развълнувана от силен страх или радост, не бе словоохотлива. Много рядко силните чувства можеха да развържат прекалено езика й и дори очите й не се предаваха — някой прикрит и колеблив поглед бе всичко, което те бяха готови да пожертвуват. Шърли прегърна Каролайн, погледна я веднъж, целуна я и каза:

— Вие сте по-добре.

И само минутка след това:

— Виждам, че сега сте вън от опасност, но се пазете. Дано божията милост закриля здравето ви от други такива удари!

После Шърли започна да разказва за пътешествието. По време на оживения разказ погледът й все се насочваше към Каролайн — в неговата светлина можеше да се прочете дълбока загриженост, известна тревога и учудване.

„Тя може да е по-добре — казваше той, — но колко е слаба все още! Каква голяма опасност е преживяла!“

Изведнъж погледът и попадна на мисис Прайър и цяла я прониза.

— А кога моята гувернантка ще се завърне при мен? — попита тя.

— Мога ли да й кажа всичко? — обърна се Каролайн към майка си.

След като с жест и бе дадено разрешение, Шърли бе осведомена накратко за събитията, случили се в нейно отсъствие.