Шърли

— Много добре — бе хладният коментар — Много добре! Но за мен това не е някаква новост.

— Нима сте знаели?

— Отдавна се бях досетила за цялата работа. Чувала съм нещо за живота на мисис Прайър — не от нея самата нея, а от други. Бях запозната и с най-малките подробности от житейския път и характера на мистър Джеймс Хелстоун — за това ми бе достатъчен един следобед — прекаран с мис Ман. Освен това мисис Йорк постоянно го споменава като пример за назидание — тя си служи с името му като с червен фенер, който трябва да плаши и разубеждава младите девойки от мисълта за женитба. Смятах, че би трябвало да се отнеса малко скептично към достоверността на портрета, излязъл изпод подобни пръсти — и двете дами изпитват някакво мрачно удоволствие от това да излагат на показ мрачната страна на живота, — и затова потърсих мнението на мистър Йорк по този въпрос, а той ми каза следното: „Шърли, ако искате да узнаете нещо за този Джеймс Хелстоун, мога само да ви кажа, че той бе истински тигър самец. Беше красив, безпътен, мекушав, коварен, вежлив, жесток… Не плачете, Кари, няма да говорим повече за това.“

— Не плача, Шърли. А и да плача, няма значение, продължавайте — няма да сте вярна приятелка, ако криете истината от мен. Не мога да понасям това лицемерно прикриване и изопачаване на истината.

— За щастие е вече казах всичко, което имах да казвам, с изключение на това, че сам чичо ви потвърди думите на мистър Йорк, защото и той ненавижда лъжата, а освен това е враг на всички тези увъртания, които са по-подли и от нея.

— Но баща ми вече не е сред живите — защо не го оставят на мира?

— Трябва да го оставят, както ще направим и ние. Поплачете си, Кари, така ще ви олекне — не е добре човек да възпира собствените си сълзи. Освен това с удоволствие споделям мисълта, която в този момент виждам изразена в погледа на майка ви, докато тя ви наблюдава — че всяка сълза измива един грях. Плачете — сълзите ви са изпълнени с благодат, от която са лишени реките на Дамаск. Като водите на река Йордан, те лекуват паметта от проказа129. Госпожо — продължи Шърли, като се обърна към мисис Прайър — нима си мислехте, че като имах възможността да ви наблюдавам всеки ден — вас и дъщеря ви, — да виждам удивителното сходство в много черти, да забелязвам, моля за извинение вашите неудържими чувства в присъствието и още повече в отсъствието на детето ви, повтарям: нима си мислехте, че няма да достигна до определени изводи? Изводите са налице и те са абсолютно верни. Започвам да се мисля за изключително умна.

— И не сте ми казали нищо? — попита Каролайн, която скоро успя да овладее чувствата си.

— Нищо. Нямах никакво основание да кажа каквото и да е по този въпрос — това не бе моя работа и аз се въздържах да го превърна в такава.

— Досетили сте се за такава дълбока тайна, без дори да намекнете за това?

— Нима е толкова трудно?

— Не е във ваш стил.

— Откъде знаете?

— Не бих казала, че сте въздържана. По-скоро сте склонна да разговаряте доста прямо и откровено.

— Може и да съм разговорчива, но зная кога да спра. Когато излагам на показ богатството си, мога и да скрия няколко скъпоценни камъка — някой необикновен и гравиран диамант, който не е за продан, един амулет, на чийто тайнствен блясък дори и аз самата рядко си позволявам да се наслаждавам. Довиждане.

Това сякаш накара Каролайн да види характера на Шърли в нова светлина. Не след дълго тази възможност отново й бе предоставена.

Тя още не бе събрала достатъчно сили, за да понесе някаква промяна в обстановката, вълнението от нечие ново присъствие, когато мис Кийлдар започна ежедневно да я увещава да посети Фийлдхед. Не бе известно дали Шърли вече не се бе отегчила от почитаемите си родственици — поне не споменаваше нищо по този въпрос. Но тъй като настояваше толкова упорито Каролайн да й гостува, това навеждаше на мисълта, че едно допълнение към тази многоуважавана компания би било само добре дошло.

Семейство Симпсън бяха религиозни хора и естествено, приеха племенницата на пастора много почтително. Мистър Симпсън се оказа човек с безупречна порядъчност, притеснителен характер, богобоязливи принципи и светски възгледи. Съпругата му бе много добра жена — търпелива, мила и благовъзпитана. Възпитанието и се опираше на една доста ограничена система от възгледи или по-точно казано, бяха хранили тази дама само с оскъдното меню на предразсъдъците — просто с шепа горчиви билки: това бяха няколко предпочитания, киснати дотогава, докато естественият им аромат ги бе напуснал, и сготвени без никакви подправки, както и няколко възхитителни схващания, скрити под коравото прегоряло тесто на фанатизма и трудносмилаеми за стомаха. Самата мисис Симпсън бе прекалено хрисима, за да се опълчи срещу тази диета или пък да протегне ръка за още някоя трохичка.