Шърли

— Е добре — каза тя. — Щом този човек е приятел на Сирил Хол и брат на Робърт Мур, ще трябва поне да го понасяме, нали, Кари? Мислите, че е интелигентен, така ли? Значи не е пълен идиот, а? Притежавал нещо достойно за уважение, тоест не е някой абсолютен негодник. Добре! Приемам начина, по който го обрисувахте, и за да ви докажа, че е така, ще го заговоря, ако се запъти насам.

Луис Мур приближи към летния павилион и без да подозира, че в него има някой, приседна на стъпалата отпред. Тартар, който вече се бе превърнал в постоянен негов придружител, го бе последвал и сега се бе излегнал върху нозете му.

— Е, момчето ми — каза Луис, като подръпваше светлокафявото му ухо или по-скоро обезобразения остатък от този орган, късан и дъвкан в стотици битки. — Есенното слънце ни огрява така приятно, както огрява красивите и богатите. Тази градина не ни принадлежи, но това не ни пречи да се наслаждаваме на зеленината и уханието й, нали?

Той замълча, като продължи да гали Тартар, който до такава степен се бе разтопил от обич, че чак лигите му бяха потекли. Сред дърветата наоколо се понесе едва доловимо шумолене и нещо политна надолу с лекотата на листа — това бяха малки птички, които накацаха по тревата на безопасно разстояние и заподскачаха, сякаш очакваха нещо.

— Значи малките кафяви пакостници си спомнят, че им дадох да си хапнат онзи ден — поднови монолога си Луис. — Искат още бисквити, но днес забравих да им запазя някое парче. Душички дребни, не съм ви донесъл ни троха.

Той пъхна ръка в джоба си и я извади празна.

— Една лесно поправима небрежност — прошепна подслушващата мис Кийлдар.

Тя извади от чантичката си парче кейк — в нея винаги имаше по нещо за малките пиленца, за патетата или врабчетата. Натроши го и като се наведе над рамото на Луис, постави трохите в ръката му.

— Ето — каза тя, — има провидение за непредвидливите.

— Този септемврийски следобед е много приятен — отбеляза Луис Мур, който, без да прояви ни най-малко смущение, спокойно пръсна трохите по моравата.

— Дори и за вас?

— Не по-лош за мен, отколкото, за която и да е кралска особа.

— Обзема ви някакво сурово, отшелническо тържество, когато се наслаждавате на природата, на неодушевените предмети и представителите на животинския свят.

— Отшелническо, но не сурово. Когато съм с животните аз съм син на Адам, потомък на онзи, комуто бе дадена власт над „всички живи твари, които се движат по земята“. Вашето куче ме обича и ме следва. Когато влизам в двора, гълъбите от гълъбарника ви се трупат около нозете ми. Кобилата ви в конюшнята ме познава толкова добре, колкото и вас, а ми се подчинява дори още по-добре.

— И розите ми ухаят пленително за вас, а дърветата ми ви поднасят сенките си.

— И никаква прищявка — продължи Луис — не може да ми отнеме тези удоволствия, те са мои.

Той подмина заедно с Тартар, който го последва, сякаш воден от дълга и обичта си, а Шърли остана изправена върху стъпалото на летния павилион. Каролайн зърна лицето й, докато тя гледаше след нелюбезния възпитател — то бе пребледняло, сякаш вътре в нея кръвта изтичаше от ранената й гордост.

— Виждате ли — отбеляза Каролайн с извинителен тон, — неговите чувства са толкова често наранявани, че това го кара да бъде неприветлив.

— Виждате ли — гневно отвърна Шърли, — той е тема, по която вие и аз винаги ще се караме, ако я обсъждаме често. Затова я забравете веднъж завинаги.

„Предполагам, че се е държал така неведнъж — помисли си Каролайн, — и това е причината Шърли да не допуска никаква близост помежду им. И все пак се учудвам, че тя не взема под внимание характера му и обстоятелствата. Учудва ме още и това, че не и се нравят неговата скромност, мъжественост и естествена искреност. Не помня да съм виждала Шърли толкова неучтива и раздразнителна.“

Устните сведения на двама от приятелите на Каролайн за характера на братовчед й засилиха благоприятното и мнение за него. Уилям Фарън, чийто дом Луис Мур бе посетил в компанията на мистър Хол, го обяви за „истински джентълмен“ — нямало друг като него в Брайърфийлд и той, Уилям, бил готов да направи всичко за него. „Нали видях как децата го харесаха, а жена ми го одобри начаса — този човек още щом влезе в някоя къща, и дечурлигата веднага се натрупват около него, сякаш дребосъците разбират по-добре от възрастните що за стока са хората.“

В отговор на въпроса на мис Хелстоун какво е мнението му за Луис Мур, мистър Хол отвърна без колебание, че това бил най-добрият човек, когото бил срещал, откакто бил напуснал Кеймбридж.

— Но той е толкова затворен — възпротиви се Каролайн.

— Затворен! Та той е най-добрият компаньон в света! От думите му блика необикновен, кротък и оригинален хумор. Нито един излет досега не ми е доставял по-голямо удоволствие от онзи, който направихме с него до езерата. Умствените дарби и схващанията му толкова превъзхождат тези на околните, че за всеки е полезно да изпита влиянието им. А що се отнася до характера и природата му, мога да заявя, че са прекрасни.