Шърли

— Във Фийлдхед той изглежда доста затворен в себе си и, струва ми се, си е спечелил славата на мизантроп.

— О! Мисля, че там той не е на мястото си. Просто положението му е малко неестествено. Семейство Симпсън са хора достойни за уважение, но едва ли могат да го разберат. Те отдават прекалено голямо значение на благоприличието и общоприетите норми, които са съвсем чужди на Луис.

— Струва ми се, че той не допада особено на мис Кийлдар.

— Тя не го познава, тя просто не го познава. Иначе притежава достатъчно разум, за да отдаде заслуженото на достойнствата му.

„Възможно е да не го познава“ — помисли си Каролайн и с това предположение се опита да си обясни необяснимото поведение на Шърли.

Но подобно елементарно разрешение на загадката не издържа дълго време — скоро Каролайн бе принудена да се откаже от него и предубедеността на мис Кийлдар към Луис Мур остана без обяснение.

Един ден тя се озова в учебната стая заедно с Хенри Симпсън, който бързо я бе спечелил с дружелюбното си и приветливо отношение. Момчето майстореше нещо — недъгът му го бе накарал да се привърже към по-заседнали занимания. Хенри бе започнал да рови из писалището на учителя си за парче восък или корда, които му бяха необходими за работата. Мур отсъствуваше в този момент. После се оказа, че мистър Хол го бе поканил на една по-дълга разходка. Хенри не успя веднага да намери каквото му беше необходимо и започна да претърсва чекмедже след чекмедже. Най-сетне, след като отвори едно вътрешно чекмедже, вместо на кълбо корда или пък на бучка пчелен восък той попадна на един неголям вързоп от малки тетрадки с пъстри корици, привързани с ширит. Хенри им хвърли един поглед.

— Какви боклуци държи мистър Мур в писалището си! — каза той. — Надявам се, че моите тетрадки за упражнения няма да бъдат пазени така грижливо.

— Какво е това?

— Стари тетрадки.

Момчето подхвърли пакета към Каролайн. Отвън той изглеждаше толкова грижливо направен, че разпаленото й любопитство я подтикна да го разгледа и отвътре.

— Ако наистина са само стари тетрадки, предполагам, че мога да ги отворя?

— О, да, разбира се. Писалището на мистър Мур е наполовина мое, защото той ми позволява да държа всякакви неща в него — аз ви разрешавам.

Оказа се, че тетрадките съдържат съчинения на френски език, написани с особен, но стегнат почерк, който бе изключително ясен и четлив. Почеркът бе познат. Каролайн почти не се нуждаеше от името, изписано в края на всяко съчинение, за да отгатне чии бяха тези тетрадки. При все това то я изненада: Шърли Кийлдар, Симпсън Гроув, след това названието на едно южно графство и дата отпреди четири години.

Тя завърза отново пакета и го подържа в ръка, погълната от мислите си. Изпитваше чувството, че с неговото отваряне бе престъпила нечие доверие.

— На Шърли са, нали виждате — безгрижно подхвърли Хенри.

— Вие ли ги дадохте на мистър Мур? Предполагам, че ги е писала с мисис Прайър, нали?

— Писала ги е в моята учебна стая в Симпсън Гроув, когато живееше там с нас. Мистър Мур я учеше на френски — това е родният му език.

— Зная… Беше ли тя добра ученичка, Хенри?

— Беше едно немирно и вечно усмихнато същество, но въпреки това бе приятно да си в една стая с нея — тогава времето, определено за уроци, никога не течеше бавно. Шърли възприемаше бързо — и досега не съм разбрал как го правеше. Френският за нея бе от лесен по-лесен и тя го говореше не по-лошо и също толкова бързо, колкото и самият мистър Мур.

— Беше ли послушна? Създаваше ли някакви трудности?

— В известен смисъл създаваше доста трудности — беше истинска лудетина, но аз я харесвах. Луд съм по Шърли.

— Луд сте по Шърли! Вие сте един малък глупчо! Не съзнавате какво казвате.

— Луд съм по нея! Тя е светлината на моите очи. Така казах снощи на мистър Мур.

— Той би ви се скарал, че говорите с преувеличения.

— Но не го направи. Не е от тези, които постоянно ти се карат, както правят гувернантките на момичетата. Четеше си и само се усмихна над книгата, като каза, че ако мис Кийлдар е само светлината на моите очи, значи не била онова, за което самият той я смятал. Каза още, че съм бил късоглед хлапак със замъглен поглед. Страхувам се, че аз съм просто един нещастник, мис Каролайн Хелстоун — знаете, че съм хром.

— Това няма никакво значение, Хенри — вие сте едно симпатично момче и ако господ не ви е дал здраве и сила, то той ви е дарил с прекрасна душа, отлично сърце и ум.

— Мен ще ме презират. Понякога си мисля, че вие двете с Шърли ме презирате.

— Чуйте какво ще ви кажа, Хенри. Аз не обичам ученици, изпитвам голям ужас от тях. В моите очи те са малки пакостници, които намират някакво неестествено удоволствие в това да убиват и измъчват птици, насекоми, котенца и всички създания, които са по-слаби от самите тях. Но вие сте толкова различен и затова сте ми симпатичен. Умен сте почти като един възрастен мъж (и дори много повече, бог ми е свидетел — промърмори тя на себе си, — отколкото доста други мъже). Книгите ви увличат и можете съвсем смислено да разговаряте за тях.