Шърли

— Ще я напишеш, за да излееш душата си в нея. Но, господи! Какво приказвам? Неща, които, струва ми се, не съм в състояние да проумея или да осъществя. Хенри, ето препечената ти овесена пита — храни се и живей!

— На драго сърце! — подвикна в този момент един глас откъм отворения прозорец. — Познат ми е този аромат на хляб. Мис Кийлдар, мога ли да вляза и да го опитам?

— Мистър Хол (защото това бе мистър Хол, а с него бе и Луис Мур, завърнали се от разходката си), в трапезарията е сервиран благоприличен обед, а около него са насядали благоприлични люде — можете да се присъедините към тяхното общество и да споделите залъка им. Но ако обикновените ви вкусове ви карат да предпочитате обикновени обноски, влезте и направете като нас.

— Обожавам това ухание и ще се оставя обонянието да ме подведе — отвърна мистър Хол, който влезе заедно с Луис Мур.

Погледът на последния попадна върху опустошеното му писалище.

— Разбойници! — извика той. — Хенри, заслужаваш пръчка.

— Заслужават я Шърли и Каролайн, защото те го направиха — бе отговорът, в който прозираше по-скоро желание за оправдание, отколкото вярност към истината.

— Предател и лъжесвидетел! — викнаха в един глас и двете девойки. — Ако изобщо сме докоснали нещо, постъпката ни е била продиктувана от духа на благородна любознателност.

— Точно тъй — каза Мур с една от редките си усмивки. — И какво успяхте да изровите, водени от вашия „дух на благородна любознателност“?

Той забеляза, че вътрешното чекмедже е отворено.

— Чекмеджето е празно. Кой е взел?…

— Ето! Ето! — побърза да каже Каролайн.

И тя постави обратно малкия пакет на мястото му. Мур затвори чекмеджето и го заключи с един малък ключ прикрепен към ланеца му. Той сложи в ред другите книжа, затвори всичко и седна, без да каже нищо повече.

— Мислех, че ще се карате много повече, сър — каза Хенри. — Госпожиците заслужават порицание.

— Оставям ги на собствената им съвест.

— Тя ги обвинява в престъпления, и то не само в такива, които са извършили, но и в такива, които са възнамерявали да извършат. Ако не бях тук, щяха да постъпят с папката ви така, както постъпиха и с бюрото ви, но аз им казах, че на папката има катинар.

— Ще обядвате ли с нас? — намеси се в този момент Шърли, като се обърна към Мур с явното намерение да промени темата.

— С удоволствие, ако ми позволите.

— Ще трябва да се ограничите с прясно издоено мляко и йоркширска овесена пита.

— Va — pour le lait frais!133 — каза Луис. — Но що се отнася до вашата овесена пита… — И той направи гримаса.

— Той не може да я яде — каза Хенри. — Мисли, че е като трици, замесени с вкисната мая.

— Добре тогава — като проява на особена милост ще му отпуснем малко препечен хляб, но да не разчита на нещо повече.

Домакинята дръпна звънеца и даде сдържаните си нареждания, които бяха незабавно изпълнени. Самата тя наля млякото и разпредели хляба сред непринудения кръг от хора, наредили се около огъня в стаята за занимания. След това пое поста на отговорник по препичането на филийките и като коленичи на пода с вилица в ръка, сръчно се зае с изпълнението на задълженията си. Мистър Хол, доволен от всяко нововъведение, което опростяваше правилата на някой общоприет ритуал, и привикнал към люспестата овесена пита като към манна небесна, изглеждаше в отлично настроение. Той говореше и се смееше весело — ту с Каролайн, която бе настанил до себе си, ту с Шърли или пък отново с Луис Мур. А Луис му отвръщаше по подобен начин — не се смееше много, но с най-тих глас изричаше извънредно остроумни неща. Сериозно произнесени изречения, белязани от неочаквани обрати и подправени със забавни остроти, се ронеха от устните му. Той се оказа, точно както го бе описал мистър Хол, отличен компаньон. Каролайн се удивляваше на чувството му за хумор, но още повече на пълното му самообладание. Никой от присъствуващите не бе в състояние да помрачи доброто му настроение с поведението си, никой не му изглеждаше скучен, не го смущаваше със сдържаността или хладното си настроение. И все пак почти в нозете му се намираше хладната и надменна мис Кийлдар, коленичила пред огъня.

Но Шърли вече не бе хладна и надменна — поне не в този момент. Тя може би не съзнаваше, че в позата й има нещо унизително, а ако го съзнаваше, тогава вероятно това положение й доставяше удоволствие. Гордостта й не бе наранена от обстоятелството, че компанията, пред която доброволно изпълняваше ролята на прислужница, включваше и възпитателя на братовчед й. Не се притесни от това, че когато връчваше на всеки хляб и масло, трябваше да предложи и на него. А Мур пое дажбата си от ръката й толкова спокойно, сякаш бе равен с нея.

— Доста сте се сгрели — каза той, когато тя задържа вилицата за известно време. — Позволете ми да ви отменя.

И Мур я пое от ръката й с мълчалив авторитет, на който тя безропотно се подчини — без да окаже съпротива или да му благодари.

— Бих желала да видя картините ви, Луис — каза Каролайн, докато разменяха мнения за великолепния обед. — А вие не искате ли, мистър Хол?