Шърли

— Добре, но само за да ви доставя удоволствие. Защото, що се отнася до мен, тази страна на природата му не ме интересува. Наситих й се в Къмбърланд и Уестморланд. Колко пъти се мокрихме сред планините само защото той настояваше да си остане на сгъваемото столче, за да запечата върху хартията дъждовните облаци, стелещата се мъгла, игривите слънчеви лъчи и какво ли не още.

— Ето я папката — каза Хенри, като я поднесе с едната си ръка, а с другата се подпираше на патерицата.

Луис я пое, но все още си седеше тъй, сякаш желаеше някой друг да проговори. Изглежда, не искаше да я отвори, докато гордата Шърли не благоволеше да прояви някакъв интерес към предстоящата изложба.

— Кара ни да чакаме, за да изостри любопитството ни — каза тя.

— Може би вече знаете как да я отворите — каза Луис, като и подаваше ключа. — Нали веднъж развалихте катинарчето — опитайте сега отново.

Той й поднесе папката, тя я отвори и като си присвои цялото й съдържание, успя първа да види всяка рисунка. Шърли се наслаждаваше на удоволствието — ако, разбира се, смяташе това за удоволствие — мълчаливо, без никакъв коментар. Мур бе застанал зад стола й и надничаше през нейното рамо. А когато тя привърши, той стана от мястото си и започна да се разхожда из стаята, докато останалите още разглеждаха.

Чу се шум от приближаването на карета по алеята — откъм портата долетя звън и Шърли се стресна.

— Някой идва — каза тя. — Ще ме извикат оттатък. Видът ми е тъкмо за гости — половината сутрин събирахме плодове в градината с Хенри. О, сладка почивка под моята собствена лоза и моята собствена смокиня! Щастлива е съпругата робиня на индианския вожд, затова че няма задължения в гостната, а може спокойно да си седи и плете рогозки, да ниже мъниста и тихо и мирно да слага детенцето си да полегне в някое притихнало кътче на вигвама си. Ще избягам в западните прерии.

Луис Мур се засмя.

— За да се омъжите за някой Бял облак или Голям бик, а след това да се посветите на приятната задача да окопавате царевичната нива на господаря, докато той си пуши лулата или пие огнена вода.

Шърли тъкмо се готвеше да отговори, когато вратата на стаята се отвори и вътре влезе мистър Симпсън. Тази личност зяпна от изненада, когато съзря групата около огъня.

— Мислех, че сте сама, мис Кийлдар — каза той, а намирам тук цяла компания.

И съдейки по неговото възмутено и удивено изражение, ако не бе разпознал свещеника сред присъствуващите, той вероятно щеше да се впусне в съчинена на място гневна филипика за необикновеното поведение на племенницата си, ала почитта към расото го възпря.

— Просто исках да ви уведомя — хладно продължи той, — че семейството от имението Де Уолдън — мистър, мисис, двете мис и младият мистър Сам Уин — е в гостната.

След тези думи той се поклони и напусна.

— Семейството от имението Де Уолдън! Не мога да си представя нещо по-лошо — промърмори Шърли.

Тя остана да седи неподвижно, а върху лицето й бяха изписани леко опърничаво изражение и доста силно нежелание да се помръдне. Беше поруменяла от огъня. Вятърът на няколко пъти бе разрошвал тъмните й коси тази сутрин. Бе облечена в лека, елегантна и силно надиплена рокля от муселин. Шалът, който бе носила в градината, бе все още небрежно наметнат около раменете й. Ленива, своенравна, с живописно и особено красиво лице — такава бе тя в този миг, по-красива от обикновено, сякаш някакво вътрешно чувство, събудено кой знае как, бе накарало лика й да разцъфне с едно ново изражение.

— Шърли… Шърли, трябва да вървите — прошепна Каролайн.

— А защо, питам се.

Тя вдигна поглед и видя в огледалото над камината как мистър Хол и Луис Мур я наблюдаваха със сериозни изражения.

— Ако — каза тя с подкупваща усмивка, — ако мнозинството от компанията тук поддържа, че онези хора от Де Уолдън имат право на любезно отношение от моя страна, тогава ще се подчиня на задължението си. Нека тези, които считат, че трябва да отида, вдигнат ръце.

След като отново се взря в огледалото, тя видя отражението на единодушно взетото против нея решение.

— Трябва да отидете — каза мистър Хол — и да спазвате благоприличието. Имате много задължения към обществото. Не може да правите само това, което харесва на вас.

Луис Мур изрази съгласието си с едно тихо: „Точно така!“

Каролайн се приближи до нея, приглади разрошените и къдрици, придаде на облеклото и по-малко артистичен и по-приемлив в домашна обстановка вид и Шърли бе изведена от стаята, като все още протестираше и цупеше устни срещу присъдата си.

— Тя притежава някакъв особен чар — отбеляза мистър Хол, след като Шърли излезе. — А сега — добави той — трябва да тръгвам, защото Суийтинг замина да види майка с, а има две погребения.

— Хенри, вземете си книгите, време е за урок — каза Мур, като седна зад писалището си.

— Особен чар! — повтори възпитаникът, останал насаме с учителя си. — Истина е. Да не би да е някаква бяла вещица?

— За кого говорите, сър?

— За братовчедка ми Шърли.

— Стига неуместни въпроси. Учете, без да говорите.