Шърли

Мистър Мур гледаше и говореше строго, дори сърдито. Хенри познаваше това негово настроение — то рядко обземаше възпитателя му, но когато това се случваше момчето се изпълваше със страхопочитание, затова му се подчини.

Глава XXVII Първата интелектуалка

Характерите на мис Кийлдар и на чичо й бяха такива, че между тях никога нямаше да се установи хармония — така бе сега, така бе и в миналото. Той бе раздразнителен, докато тя се радваше на добро присъствие на духа; той бе деспотичен, а тя обичаше свободата; той бе земен, а у нея вероятно имаше нещо романтично.

Мистър Симпсън съвсем не бе дошъл в Йоркшир за развлечение — мисията му бе ясна и той възнамеряваше да я изпълни съвсем добросъвестно. Неговото ревностно желание бе да омъжи племенницата си, да й намери подходяща партия, да я повери на грижите на един достоен съпруг и завинаги да се освободи от задълженията си към нея.

Работата бе там, че още от детските години на Шърли между нея и чичо и не бе постигнато съгласие относно смисъла на думите „подходящ“ и „достоен“. До този момент тя не бе приела неговото определение и бе твърде съмнително дали би склонила да го приеме, когато и предстоеше най-важната стъпка в нейния живот.

Скоро дойде и самото изпитание. Мистър Уин направи официално предложение от името на сина си, Самюъл Фотроп Уин.

— Изключително подходящ брак! Достоен съюз! — заяви мистър Симпсън. — Прекрасно неипотекирано имение — чудесен недвижим имот, добро положение в обществото. Това трябва да стане!

Той прати да повикат племенницата му, като нареди да я заведат в дъбовата стая. Там се затвори насаме с нея и й предаде предложението. Изказа мнението си, а след това поиска съгласието й.

То обаче не бе дадено.

— Не, няма да се омъжа за Самюъл Фотроп Уин.

— Питам ви: защо? Дължите ми обяснение. Във всяко отношение той е повече от достоен за вас.

Тя стоеше пред камината и бе бледа като бялата мраморна плоча и корниза зад гърба й. Големите й очи проблясваха широко отворени, без помен от усмивка в тях.

— А пък аз питам: в какъв смисъл този млад човек е достоен за мен?

— Той има два пъти повече пари от вас, два пъти повече здрав разум от вас, еднакво обществено положение и се радва на еднаква почит.

— Дори и да имаше сто пъти повече пари от мен, никога не бих положила клетва да го обичам.

— Изложете тогава, моля ви, възраженията си.

— Той е водил позорен и безпътен живот. Приемете това като първата причина, поради която го отхвърлям.

— Мис Кийлдар, вие ме изумявате.

— Дори само неговото поведение е достатъчно да го потопи в блатото на неизмеримата низост. Интелектът му е под моето мерило — ето ви още една пречка. Възгледите му са тесногръди, чувствата — притъпени, вкусовете — принизени, а обноските — недодялани.

— Той е един почтен и богат човек. Отказът ви е проява на самонадеяност.

— Отказвам, и то категорично! Престанете да ме дразните с подобни предложения — забранявам ви!

— Имате ли изобщо намерение някога да се омъжите, или предпочитате да си останете стара мома?

— Нямате право да изисквате отговор на този въпрос.

— Мога ли да ви попитам дали не очаквате някой мъж с титла — някой благородник от този край, да поиска ръката ви?

— Съмнявам се дали се е родил онзи благородник, на когото бих дала ръката си.

— Ако в семейството ни имаше луди, щях да повярвам, че сте се побъркали. Вашата ексцентричност и самоувереност са ви отвели до ръба на безумието.

— А вероятно преди още да съм свършила, може и да ме видите как ще го прекрача.

— Напълно го вярвам. Вижте какво, необуздана и непрактична девойко! Чуйте предупреждението ми — само да сте посмели да опетните нашето име с някой неравен брак!

— Нашето име! Нима името ми е Симпсън?

— Мога само да благодаря на бога, че не е! Но внимавайте — няма да позволя да се подиграват с мен!

— И какво, в името на закона и разума, ще пожелаете или ще бъдете в състояние да направите, ако не одобрите избора ми?

— Внимавайте! Внимавайте! — произнесе предупреждението си той с глас, който трепереше толкова, колкото и вдигнатата му ръка.

— Защо? Каква власт имате вие над мен? Защо трябва да изпитвам страх от вас?

— Внимавайте, госпожице!

— Да, мистър Симпсън, ще внимавам много добре — преди да се омъжа, съм решила да се възхищавам, да боготворя, да обичам.

— Що за глупости! Това е неблагопристойно, неподобаващо за една жена!

— Да обичам с цялото си сърце. Зная, че този език е непознат за вас, но ми е все едно дали ме разбирате, или не.

— Ами ако тази ваша любов ви отведе при някой просяк?

— В просяк няма да се влюбя — просията не буди уважение.

— Или някой дребен чиновник, някой театрален актьор, някой съчинител на пиеси или… или…

— По-смело, мистър Симпсън! Или какво?

— Някой писател — драскач или някой дрипав, хленчещ художник.

— Не обичам драскачеството, дрипите и хленченето, но пък обичам литературата и изкуството. И се питам как вашият Фотроп Уин би ми подхождал в тази област? Та той не е в състояние да напише и един ред без правописни грешки, чете само новините за конните надбягвания и е бил посмешището на училището в Стилброу!