Шърли

Що се отнася до оскъдната му дарба да проявява фантазия, то тя едва ли би могла да се нарече недостатък — добрият музикален слух, точният усет за цвят и форма съставляваха добрия му вкус, а кой ли отдава значение на въображението? Кой не е на мнение, че то е едно опасно и безсмислено качество, близък родственик на слабостта, напомнящо малко на лудост — по-скоро болест, отколкото дар на съзнанието?

Вероятно това е мнението на всички, като изключим тези, които го притежават или поне си мислят, че го притежават. Словата им ще ви накарат да помислите, че сърцата им биха изстинали, ако този еликсир не се лее около тях, че погледите им биха помръкнали, ако този пламък не пречиства взора им, че биха били самотни, ако този причудлив компаньон ги изостави. Вие бихте предположили, че то придава някаква радостна надежда на пролетта, някакво прелестно очарование на лятото, някаква спокойна наслада на есента, някаква утеха на зимата — неща, които вие не можете да почувствувате. Всичко това е илюзия, разбира се, но фанатиците здраво са се вкопчили в своя сън и не биха го разменили и срещу злато.

Тъй като самият мистър Йорк не притежаваше поетично въображение, той гледаше на него като на една излишна черта у другите. Бе толерантен към художници и музиканти, дори ги насърчаваше, понеже можеше да се наслаждава на произведенията на техните изкуства. Можеше да съзре очарованието на една изящна картина и да изпита удоволствие от хубава музика. Но ако някой замечтан поет — каквато и сила да бушуваше, какъвто и огън да тлееше в гърдите му — не бе в състояние да изиграе ролята на чиновник в кантора или пък търговец в Пийс Хол, той щеше да води презряно съществуване и да завърши живота си като нещастник под погледа на Хайрам Йорк.

И понеже на света има много хора като Хайрам Йорк, добре е, че истинският поет, макар и да е замечтан на вид, често пъти крие непреклонен дух под спокойствието си, кротостта му е изпълнена с проницателност и той може добре да претегли тези, които го гледат отвисоко, съвсем точно да отмери стойността на онези поприща, на които е обърнал гръб и поради това си е спечелил презрението на околните. Цяло щастие е, че той може да има свое блаженство, собствен съюз със своята приятелка и богиня — Природата, и че е напълно независим от онези, на които доставя твърде малко радост и които от своя страна го радват още по-малко. Справедливо е, че докато светът и обстоятелствата често пъти обръщат своята тъмна и студена страна към него — а това е уместно, защото той самият пръв обръща своята тъмна, студена и безразлична страна към тях, — поетът успява да поддържа в гърдите си весел дух и живителен огън, които вдъхват на всичко духовитост и жизнерадост, докато околните вероятно считат, че живее сред мразовете на полярна зима, чийто мрак никога не е разкъсван от слънчев лъч. Истинският поет ни най-малко не трябва да бъде съжаляван и вероятно тайничко се подсмихва, когато някоя заблудена душа, изпълнена със съчувствие, се завайка над неговите беди. Дори когато прагматиците го осъждат и обвиняват него и изкуството му за безполезни, той изслушва присъдата с такъв неумолим присмех, с такова необятно, дълбоко, безпределно и безмилостно презрение към нещастните фарисеи, които я произнасят, че по-скоро трябва да бъде порицан, отколкото утешаван. Тези разсъждения обаче не принадлежат на мистър Йорк, а именно мистър Йорк е обект на вниманието ни в момента.

Вече разкрих някои от недостатъците му, читателю. Що се отнася до добрите му страни, той бе един от най-почитаните и способни хора в Йоркшир. Дори и онези, които го ненавиждаха, бяха принудени да се отнасят с нужното уважение към него. Той беше боготворен от бедняците, защото с тях се отнасяше много любезно и по бащински. Към своите работници бе внимателен и сърдечен — когато ги освобождаваше от служба, винаги се стараеше да им предложи нещо друго. Ако пък това бе невъзможно, помагаше им да се преместят със семействата си там, където имаше възможност за работа. Трябва да се отбележи също така, че ако — както от време на време се случваше — някой измежду работниците му покажеше признаци на неподчинение, Йорк подобно на мнозина, които ненавиждат контрола върху самите себе си, знаеше как да упражнява енергичен контрол — владееше тайната да смазва непокорството още в зародиш, да го изтръгва като плевел, така че то никога да не успее да се разпростре сред подчинените му. Самият подсигурен със солидно състояние, той се чувствуваше свободен да говори с най-голяма безпощадност за тези, за които положението на нещата беше по-различно, да приписва всичките им несполуки изцяло на тях самите, да се откъсне от господствуващата класа и свободно да защитава каузата на трудещите се.