Шърли

Фамилията на мистър Йорк бе първата и най-старата в околността, а той, макар и не най-богатият, бе един от най-влиятелните хора. Образованието му бе добро. В младежките си години, преди Френската революция, бе пътувал из Европа и владееше много добре френски и италиански. По време на двегодишния си престой в Италия бе събрал голям брой ценни картини и редки предмети, които понастоящем красяха неговия дом. Обноските му, когато пожелаеше това, бяха обноски на завършен джентълмен от старата школа. Речта му, когато бе склонен към любезно отношение бе изключително интересна и оригинална. И ако той често пъти се изразяваше на йоркширски диалект, правеше го по свое желание, като отдаваше предпочитание на родната си реч пред един по-изискан речник. „Йоркширското твърдо «р» — казваше той — е толкова пъти по-добро от фъфленето на някой кокни34, колкото ревът на един бик е по-добър от мишето цвъртене.“

Мистър Йорк познаваше всички, както и всички познаваха мистър Йорк в разстояние на няколко мили наоколо. Въпреки това близките му приятели се брояха на пръсти. Тъй като самият той бе оригинална личност, мистър Йорк нямаше слабост към обикновените люде — живият и грубоват характер, независимо дали принадлежеше към висшето съсловие или пък към народните маси, бе винаги приеман с готовност от него, докато префинената и безинтересна личност, колкото и високопоставена да бе, го отблъскваше. По всяко време той можеше да прекара един час в разговор с някой свой работник с проницателен ум или пък с някоя чудата и прозорлива старица от наемателите си, докато иначе с неудоволствие би отделил дори минутка на някой посредствен, макар и изискан джентълмен или на най-модно облечена и елегантна, но повърхностна дама. Подобни свои предпочитания мистър Йорк довеждаше до крайност, като забравяше, че сред тези, които не са създадени да бъдат оригинални, можеше да има приятни, дори достойни за възхищение личности. При все това той правеше и изключения от собственото си правило. Съществуваше определена категория душевна нагласа — обикновена, простодушна и пренебрегваща изискаността, почти лишена от интелект и съвсем неспособна да открие интелектуалното у мистър Йорк, без в същото време да изпитва ни най-малко възмущение от грубостта му, без да бъде тъй лесно наранявана от сарказма му и да прави подробен анализ на словата му, на неговите постъпки и мнения; в компанията на хора с подобна нагласа мистър Йорк се чувствуваше особено добре и следователно към подобна компания той имаше особени предпочитания. Сред такива люде бе пълен господар. Те безусловно се поддаваха на влиянието му, без да признават неговото превъзходство, тъй като никога не се замисляха над това; бяха доста сговорчиви, затова за тях не съществуваше ни най-малка опасност да проявят сервилност, а непринуденото им, безхитростно и малко повърхностно безразличие бе толкова приемливо за мистър Йорк, колкото и удобно — точно като стола, на който сядаше, или пък пода, по който се разхождаше.

Вероятно читателят вече е забелязал, че мистър Йорк показа известна сърдечност в отношението си към мистър Мур. Имаше две причини, които го подтикваха да се държи така към този джентълмен. Може да прозвучи странно, но първата от тях бе, че Мур говореше английски с чужд, а френски със съвсем чист акцент и че неговото смугло и продълговато лице с фините си, макар и доста похабени черти притежаваше силно подчертано антибританско и антийоркширско изражение. Тези качества изглеждат повърхностни и неспособни да повлияят на човек като Йорк, но истината е, че те предизвикваха у него стари, навярно приятни спомени и го връщаха към дните на пътешествията от младежките му години. Той бе виждал в градовете и по пътищата на Италия лица като лицето на Мур, бе чувал в кафенетата и театрите на Париж гласове като неговия — тогава бе млад и когато днес видеше чужденеца или се заслушаше в думите му, струваше му се, че отново е млад.

На второ място, той се бе познавал с бащата на Мур, с когото го свързваха общи дела — това бе една по-съществена, но в никакъв случай по-приятна връзка, защото обстоятелството, че фирмата му е била свързана е делата на Мур, до голяма степен бе допринесло и за нейните загуби.

Трето, той бе разбрал, че Робърт е индустриалец с остър ум. Имаше причина да вярва, че в крайна сметка, по един или друг начин, Мур ще се замогне, и затова мистър Йорк уважаваше както решителността, така и проницателността му, а може би също тъй и неговата неотстъпчивост. Четвъртото обстоятелство, което ги събираше един с друг, беше, че мистър Йорк бе един от опекуните на малолетната наследница, в чието владение се намираше тъкачницата. В резултат на това Мур трябваше често да се съветва с него по повод на преобразованията и подобренията, с които се бе заел.