Шърли

Той проводи Каролайн до дома й. По пътя обеща да отиде и да види мистър Мур въпреки дракона, който пазеше стаята му, и уговори час на другия ден, когато Каролайн щеше да дойде в гората на Брайърмейнс, за да получи вести от него — двамата щяха да се срещнат до едно дърво. Планът едва ли щеше да доведе до нещо, но при все това му се нравеше.

Когато се прибра, той си получи сухия хляб и назиданието, а след това го отпратиха рано в леглото. Момчето понесе наказанието си с истински стоицизъм.

Преди да се качи в стаята си, Мартин отиде тайно в трапезарията. Това смълчано, студено и представително помещение се използуваше рядко, тъй като семейството се хранеше в задната столова. Той застана пред камината и вдигна свещта си, за да освети двата портрета на стената — рисунки на две женски глави. Едната притежаваше спокойна красота — щастлива и невинна, а другата бе по-хубава, но в изражението й се четеше униние и безнадеждност.

— Приличаше на тази жена — каза той, вперил поглед във втората рисунка, — когато плачеше, цялата побледняла и облегната на онова дърво.

— Предполагам — продължи той, когато бе вече в стаята си и седеше на ръба на леглото, — предполагам, че тя е това, което хората наричат „влюбена“. Да, влюбена в онзи дългуч от съседната стая. Шшт! Хорсфол май пак го отупва. Чудя му се как не вика. Като слуша човек, наистина изглежда, че здравата го налага, но предполагам, че само оправя леглото му. Веднъж я видях как го прави — удряше дюшека, сякаш се боксираше с него. Странното е, че тази Зила (какво име, боже!), че тази Зила Хорсфол е жена и Каролайн Хелстоун също е жена — две същества от един и същи пол, за които не може да се каже, че си приличат особено много. Хубаво момиче ли е тази Каролайн? Подозирам, че е така приятно е човек да я гледа; в лицето й има нещо толкова чисто, а погледът й е тъй нежен. Харесва ми, когато ме гледа — тогава усещам, че с мен става нещо приятно. Има дълги мигли — сенките им сякаш падат върху този, когото гледа, и му навяват размисъл и покой. Ако се държи добре с мен и продължи да ми харесва, тъй както ми хареса днес, може да направя нещо добро за нея в замяна. Доста ми допада идеята да надхитря майка се и онази стара вещица Хорсфол. Не че Мур ми е особено симпатичен, но за това, което ще направя, ще си поискам награда по мой избор. Зная каква да бъде тя и освен това зная, че няма да се понрави на Мур — толкова по-добре.

След тези думи той си легна.

Глава XXXIII Тактиката на Мартин

Според замисъла на своя план този ден Мартин трябваше да си остане у дома. На закуска се оказа, че няма никакъв апетит, а когато наближи време за училище, почувствува остра болка в сърдечната област, ето защо, вместо да се отправи към училище заедно с Марк, той се домогна до мястото на баща си в креслото пред камината и взе в ръка сутрешния вестник. След като се справи успешно с тази точка от плана си и Марк вече бързаше по пътя, за да не пропусне часа на мистър Самър, след като Матю и мистър Йорк се бяха оттеглили в кантората, останаха още три — не, четири подвига, които чакаха своя ред.

Първият от тях бе да се добере до закуската си — той не се бе докосвал до нея, а апетитът му на петнадесетгодишно момче се бунтуваше срещу подобно лишение. Вторият, третият и четвъртият се състояха в следното — трябваше да направи така, щото майка му, мис Мур и мисис Хорсфол последователно да бъдат отстранени от неговото поле на действие преди четири часа този следобед.

В момента първият подвиг не търпеше отлагане, тъй като предстоящата му дейност изискваше такова количество енергия, каквото празнината в младия стомах на Мартин далеч не можеше да осигури.

Мартин познаваше пътя към килера и осланяйки се на тези си познания, пое по него. Прислужниците бяха в кухнята и смълчано закусваха при затворени врати. Майка му и мис Мур бяха излезли на въздух вън на моравата и обсъждаха гореспоменатите затворени врати, а Мартин, намиращ се в безопасност в килера, придирчиво подбираше от неговите запаси. Бе позакъснял със закуската си и смяташе, че трябва да й придаде по-празничен характер. Струваше му се, че известно разнообразяване на неговата неизменна, не особено апетитна дажба от хляб и мляко е както желателно, така и целесъобразно — идеята му бе да съчетае полезното с приятното. На полица, покрита със слама, се мъдреха розови ябълки, от които Мартин си взе три. Върху поднос бяха наредени сладкиши и той си избра един с кайсии и друг с червени джанки. Погледът му не се спря върху обикновения домашен хляб, а се насочи благосклонно към няколкото стафидени кейка за чай и Мартин благоволи да си избере един от тях. Благодарение на джобното си ножче успя да обсеби едно кокоше крило и парче шунка. Най-накрая му дойде наум, че едно малко парченце от пудинга би се съчетало чудесно с другите неща и след като направи тази последна добавка към плячката си, най-сетне се запъти към вестибюла.