Шърли

— И все пак зная, че съжителството ми с тази планинска нимфа, Свободата, ще бъде странно. Подозирам, че тя е роднина на онази Самота, която някога ухажвах и от която сега искам да избягам. Тези ореади са много особени — те връхлитат върху теб с неземното очарование на звездната нощ; изпълват сърцето ти с дива, но не и жарка наслада; красотата им е красотата на призраците, грацията им не е грацията на живота, а на сезоните и пейзажите в Природата; техен е росният цвят на утрото, тяхна е и ленивата руменина на вечерта, спокойствието на луната, неуловимата форма на облаците. Аз искам да притежавам нещо различно. Това самодивско великолепие охлажда погледа ми, отблъсква ръката ми със студенината си. Не съм поет и не мога да живея с абстрактни образи. Вие, мис Кийлдар, понякога на шега сте ме наричали философ материалист и сте намеквали, че съм живеел главно заради материалното. Несъмнено аз се чувствувам материален от главата до петите. И колкото и великолепна да е Природата, колкото и дълбоко да я боготворя с истинската сила на едно истинско сърце, все пак бих предпочел да я гледам през нежните човешки очи на една любима и прекрасна съпруга, отколкото през дивите зеници и на най-висшата богиня на Олимп.

— Хера не би могла да ви приготви пържола от бизон така, както вие я обичате — каза тя.

— Не би могла. Но ще ви кажа кой може — някоя сиротна девойка, бедна и без приятел край себе си. Бих искал да намеря такова момиче, достатъчно миловидно, за да го обикна, достатъчно умно и сърдечно, достатъчно възпитано, почтено и скромно. Не ме интересува дали е образована, а ми се иска да видя у нея онези природни дарования, с които не може да се сравни нищо заучено. Нека характерът й да бъде такъв, какъвто Съдбата пожелае — мога да се справя и с най-бурния. На едно такова създание бих искал първо да бъда учител, а след това съпруг. Бих научил своята избраница на моя език, на навиците и принципите си, а след това бих я удостоил с любовта си.

— Щял да я удостои! Боже господи! Да я удостои! — възкликна тя със свити устни.

— И ще бъда възнаграден хилядократно.

— Ако тя пожелае това, монсеньор.

— Ще трябва да го пожелае.

— Заявихте, че приемате всякакъв темперамент, който Съдбата пожелае. Принудата е кремък, който удря в огнивото на някои души.

— А любовта е искрата, която той предизвиква.

— Кой го е грижа за любов, която е като политналата нагоре искра — докато я зърнеш, и вече е изчезнала от погледа ти.

— Аз трябва да намеря моето сираче. Кажете ми как, мис Кийлдар.

— Дайте обява, но не забравяйте да добавите, когато описвате какви умения предпочитате, че трябва да бъде добра готвачка.

— Трябва да я намеря, а когато я намеря, ще се оженя за нея.

Това ми се понрави — бях успял да я изтръгна от замисленото настроение, в което я бях заварил. Реших да продължа в същия дух.

— Защо се съмнявате?

— Вие да се ожените!

— Да, разбира се. Няма нищо по-явно от това, че мога и че ще го направя.

— Тъкмо обратното е явно, мистър Мур.

Беше очарователна в това свое настроение — надменна и донякъде нападателна, с гордост, раздразнение и подигравка, примесени в големите й хубави очи, които имаха, поне в този миг, погледа на сокол.

— Моля ви, разкрийте причините си за едно подобно мнение, мис Кийлдар.

— Питам се, как ще успеете да се ожените?

— Ще го направя бързо и с лекота, щом намеря подходящата личност.

— Останете си ерген! (И тя направи жест с ръката си, сякаш да ми даде нещо.) Приемете това за своя съдба!

— Не, не можете да ми дадете това, което вече имам. Ерген съм от тридесет години насам. Ако желаете да ме дарите с нещо на раздяла, с някакъв спомен, ще трябва да смените подаръка.

— Тогава приемете нещо по-лошо!

— Как? Какво?

В този миг започнах да чувствувам, да гледам и говоря развълнувано. Никак не бе мъдро от моя страна да изоставям единственото си оръжие, това на спокойствието, дори и за секунда. Предимството ми премина в нейните ръце. Малката искрица на раздразнение се превърна в подигравка и заля лицето й с вълните на една иронична усмивка.

— Приемете съпруга, която ви е ухажвала, за да не нарани скромността ви, и ви се е натрапвала сама, за да пощади съвестта ви.

— Само ми покажете къде да я намеря.

— Ще я откриете във всяка възпълничка вдовица, надживяла няколко съпрузи и сръчна в тези неща.

— Но в такъв случай тя не трябва да е богата! О, това богатство!

— Вие никога не бихте могли да откъснете златната ябълка. Нямате смелостта да застанете лице в лице с вечно бдящия дракон, не притежавате достатъчно хитрост да се възползувате от помощта на Атлас180!

— Изглеждате разгорещена и надменна.

— А вие сте още по-надменен. Скромността ви се дължи всъщност на чудовищна гордост.

— Аз съм слуга и зная мястото си.

— Аз съм жена и също зная своето.

— Беден съм и затова трябва да бъда горд.

— Аз пък се подчинявам на повели и съм се обрекла на задължения, неотменими като вашите.