Шърли

Бяхме достигнали критичната точка — спряхме и се спогледахме. Почувствувах, че тя няма да отстъпи. Не усещах и не виждах нищо, освен това. Все пак ми принадлежаха още няколко мига. Развръзката приближаваше — чувах забързаните й стъпки, но още не бе дошла. Щях да протакам, да изчаквам, да говоря, а когато настъпеше моментът, щях да действувам. Никога не бързам, никога не съм бързал през целия си живот. Нетърпеливите хора изпиват нектара на живота горещ аз отпивам от него, когато е хладен като роса. Продължих:

— По всичко изглежда, мис Кийлдар, че за вас вероятността да се задомите е толкова малка, колкото и за мен. Известно ми е, че сте отхвърлили три — не, четири примамливи предложения, а струва ми се, дори и пето. Отказахте ли на сър Филип Нанъли?

Зададох въпроса внезапно и без колебание.

— Мислехте, че ще приема предложението му, така ли?

— Допусках, че можете да го направите.

— И защо, ако смея да запитам?

— Съответствие на общественото положение; подходяща възраст; приятно допълване на характерите — той поне е благ и добродушен; хармония на духовни интереси.

— Прекрасни слова! Позволете ми да ги разгледам едно по едно: «съответствие на общественото положение» — та той стои много над мен, сравнете само моето малко имение с неговия палат, ако обичате, а освен това роднините и близките му ме ненавиждат. «Подходяща възраст» — с него сме родени в една и съща година и следователно той все още е момче, докато аз вече съм жена, превъзхождам го, да речем, поне с десет години. «Допълване на характерите» — той бил благ и добродушен. А аз каква съм? Кажете ми, моля.

— Сестра на умния, пъргав и буен петнист леопард.

— И вие искате да ме съберете с едно агънце, когато милиони столетия делят човечеството от бъдещия Златен век, когато той е само един архангел, намиращ се високо там, на седмото небе, неосенен от повелята да политне надолу. Вие сте един жесток варварин. «Хармония на духовни интереси» — сър Филип умира за поезия, а аз я ненавиждам.

— Нима? Това е нещо ново.

— Цялата изтръпвам само при вида на мерена реч или при звука на рима, когато се намирам в Прайъри или пък сър Филип е във Фийлдхед. Хармония — как не! Някога да съм майсторила сладникави сонети или пък навървени един след друг стихове, чупливи като парченца стъкло? Някога да съм изразявала увереност, че тези евтини мъниста са истински бисери?

— Бихте могли да получите удовлетворение, като го поведете към по-високи постижения, като усъвършенствувате вкусовете му.

— Да водя и усъвършенствувам! Да поучавам и възпитавам! Да търпя и премълчавам! Пфу! Не ми трябва бебе за съпруг. Нямам намерение ежедневно да му давам по един урок и да се грижа да го научи, да го възнаграждавам със захаросан плод, ако е послушен, или с търпеливо, дълбокомислено и прочувствено нравоучение, ако не слуша. Но за един учител е съвсем естествено да говори за «удовлетворението на учителското призвание» — предполагам, че смятате тази професия за най-възвишената на света. Аз обаче не мисля така, отхвърлям подобно твърдение. Да усъвършенствувам съпруга си! Не. Аз ще настоявам съпругът ми да усъвършенствува мен — в противен случай ще се разделим.

— Бог ми е свидетел, че имате нужда от това!

— Какво искате да кажете, мистър Мур?

— Това, което казах. Усъвършенствуването е крайно наложително.

— Ако вие бяхте жена, щяхте прекрасно да обучавате monsieur, votre mari181. Това би ви подхождало идеално — призванието ви е да обучавате.

— Ще ми позволите ли да попитам дали в сегашното си справедливо и любезно настроение не се опитвате да ми се подиграете за това, че съм учител?

— Да, и при това жестоко. Както и за каквото още си поискате — за всеки ваш недостатък, който сам болезнено осъзнавате.

— Например за това, че съм беден?

— Разбира се — това ще ви жилне. Много ви боли заради вашата бедност, тя много ви тежи.

— За това, че не притежавам нищо друго, което да предложа на жената, пленила сърцето ми, освен непривлекателната си личност?

— Точно така. Имате навика да се наричате непривлекателен. Чувствителен сте, когато става дума за чертите ви, защото те съвсем не са като тези на Аполон. Изразявате се за тях по-зле, отколкото е необходимо, със слабата надежда, че другите могат да кажат нещо хубаво — но това няма да се случи. Наистина не бихте могли да се похвалите с лицето си — няма нито един привлекателен контур, нито една привлекателна багра в него.

— Сравнете го с вашето.

— То изглежда като лицето на някой египетски бог — една голяма и заровена в пясъка глава. Но по-добре е да не го сравнявам с нещо толкова възвишено — то изглежда като лицето на Тартар; вие сте братовчед на моето куче. Струва ми се, че приличате на него толкова, колкото човек е в състояние да прилича на куче.