Силата на шестимата

Странно нещо е да си влюбен. Мислите ти непрекъснато се отклоняват към другия човек, независимо какво правиш в момента. Може да посягаш към рафта да вземеш чаша или да си миеш зъбите, или пък да слушаш как някой разказва някаква история, а мислите ти се понасят към лицето й, косите й, уханието й, питаш се с какво ли е облечена или какво ще каже следващия път, когато те срещне. И освен това мечтателно състояние, в което се намираш постоянно, усещаш сякаш стомахът ти е свързан с въже за бънджи, което отскача и се върти часове наред, докато накрая не се настани до сърцето ти.

Така се чувствам от деня, в който срещнах Сара Харт. Може да тренирам със Сам или да търся обувките си отзад в колата, когато мисълта за лицето на Сара, за нейните устни и кожата й с цвят на слонова кост ме завладява напълно. Може да указвам от задната седалка на колата посоката, в която да се движим, и пак да съм сто процента унесен в мислите си какво изпитвам, когато Сара е склонила глава върху гърдите ми и косите й ме докосват точно под брадичката. Може и да съм заобиколен от двайсет могадорианци, ръцете ми да сияят, но в същото време да мисля върху всяка отделна реплика от разговора по време на вечерята за Деня на благодарността в дома на Сара.

Ала още по-безумно е положението, че докато караме към Парадайс с позволената скорост в девет часа вечерта, докато се носим към Сара и към русите й коси и сини очи, мисля и за Шест. Мисля си за това как ухае, как изглежда, облечена с тренировъчното си облекло, как почти се целунахме там, във Флорида. Стомахът ми също се свива, когато мисля за Шест. Стомахът ми се свива не само поради това, че мисля за нея, но и защото най-добрият ми приятел също е влюбен в Шест. Когато спрем следващия път, ще трябва да си купя нещо против киселини в стомаха.

Шест кара и ние обсъждаме писмото на Анри. Казвам колко страхотен е бащата на Сам. Той не само е помогнал на хората от Лориен, но и е оставил на Сам загадка, която да му помогне да открие предавателя, ако нещо се случи с него. А в същото време мислите ми се реят между Сара и Шест.

Остават ни още два часа до Парадайс, когато Шест пита:

— Ами ако се окаже, че няма нищо? Искам да кажа, ако няма нищо в кладенеца, освен някакъв шантав подарък за рожден ден или каквото и да било друго, но не и предавател? Поемаме голям риск, огромен риск, показвайки се в Парадайс.

— Имайте ми доверие — казва Сам, барабанейки по волана и усилвайки звука на стереоуредбата. — За нищо друго не съм бил толкова сигурен през целия си живот. А нали съм пълен отличник.

Предполагам, че могадорианците ни чакат там. Много повече са от тези, с които се сблъскахме във Флорида, и следят всичко, което може да ги доведе до нас. И ако трябва да съм честен спрямо себе си, единствената причина, поради която съм готов да поема този риск, е възможността да видя Сара.

Навеждам се напред от задната седалка и потупвам Сам по дясното рамо.

— Сам, независимо какво ще излезе от цялата тази история с кладенеца и слънчевия часовник, двамата с Шест сме ти много задължени за това, което баща ти е направил за нас. Но силно, много силно се надявам всичко това да ни доведе до предавателното устройство.

— Не се безпокой — отговаря Сам.

Светлините по магистралата се появяват и изчезват. Клюмналите уши на Бърни Косар висят от ръба на седалката, докато той спи. Нервен съм заради срещата със Сара. Нервен съм, че съм толкова близо до Шест.

— Ей, Сам! — казвам. — Искаш ли да играем на една игра?

— Дадено.

— Какво според теб е земното име на Шест?

Шест обръща бързо глава през рамо, гарвановочерната й коса се удря в дясната й буза и тя се мръщи насреща ми с престорен гняв.

— Мислиш ли, че има? — смее се Сам.

— Просто опитай.

— Да, Сам — казва Шест. — Хайде, пробвай.

— Ами, Нападател8.

Засмивам се толкова силно, че Бърни Косар скача и поглежда през най-близкия прозорец.

— Нападател ли? — изкрещява Шест.

— Значи не е Нападател? Добре де, не знам, нещо като Персия или Орел, или…

— Орел? — пищи Шест. — От къде на къде ще се казвам точно Орел?

— Ами, нали знаеш, защото си супержестока мадама — смее се Сам. — Сега се сещам, че много ще ти отива Звезден огън9 или Трескавица10, или нещо наистина супержестоко.

— Точно така! — изкрещявам. — Съвсем същото си мислех и аз!

— Е, добре тогава, кажи ни какво е то? — пита той.

Шест кръстосва ръце и поглежда през прозореца на седалката до шофьора.

— Няма да ти кажа, първо пробвай с нормални момичешки имена. Орел, а? Имай ми малко уважение.

— Какво толкова? Ако имах възможност, бих се казвал Орел — отговаря Сам. — Орел Гууд. Звучи страхотно, нали?

— Звучи като марка кашкавал — отвръща Шест.

Всички се засмиваме.

— Добре тогава. Какво ще кажеш за Рейчъл? — пробва се Сам. — Или може би Бритни?

— Ъ, гадно — мръщи се тя.

— Добре. Ребека? Клеър? Охо, сещам се. Бевърли?

— Ти си ненормален — смее се Шест и удря Сам по бедрото.

Той започва да вие и да търка мястото с престорено усърдие. После й връща удара и забива на два пъти кокалчетата на пръстите си в десния й бицепс, а тя се преструва, че я боли много.