Силата на шестимата

— Нека да се отклоним от главния път, преди някой да е забелязал как в колата се носи светеща планетата Земя — казвам. — Дяволски близо сме до Парадайс, нали не сте забравили?

Аделина похърква и аз се чувствам виновна, но за първи път в живота си виждам наследството, което е трябвало да получа преди години. Обикновени и скъпоценни камъни в различни цветове, размери и форми. Чифт тъмни ръкавици и чифт черни очила, и двете направени от материали, каквито никога досега не съм виждала. Има и малко клонче от дърво с обелена кора, а под него някакво странно кръгло устройство със стъклени лещи и свободно движеща се стрелка, прилича много на компас. Но най̀ ме заинтригува сияещ червен кристал. Не мога да откъсна поглед от него, бавно протягам ръка и го вземам; топъл е и щипе дланта ми. За секунда червената светлина заблестява ярко, после намалява силата си и започва да пулсира с ритъма на дишането ми.

Кристалът става все по-горещ и по-ярък, започва да бучи глухо.

Изпадам в паника, мисля си нервно, че един от заветите ми е активирал лориенска граната.

— Аделина! — изкрещявам. — Събуди се! Моля те, събуди се!

Тя мръщи чело, а хъркането й се засилва. Със свободната си ръка я разтърсвам за рамото:

— Аделина!

Разтърсвам я по-силно, но изпускам кристала. Той подскача по каменния под на камбанарията и се търкулва към вратата. Когато тупва от първото стъпало на второто, червената светлина спира да пулсира. А щом стига четвъртото стъпало, хуквам да го гоня.

Сам стремглаво подкарва колата по неосветен и мръсен път. Кълбото не спира да се върти и да бръмчи в лицето ми. Пулсиращата светлинка продължава да се опитва да ни каже нещо. Спираме и Сам загася двигателя и фаровете.

— И така, приятели мои, мисля, че е някой от вашите — казва Сам и се обръща. — Това е някой от номерата. И този номер е в Испания.

— Няма начин да знаем това — обажда се Шест.

Сам кимва към кълбото:

— Добре, вижте сега. Когато сте пристигнали, ви е било казано да стоите разделени един от друг, нали така? Такова е било условието. Покривате се някъде и чакате да се развият заветите ви, тренирате и така нататък. После какво става? Ами, събирате се заедно и се биете заедно. Така че тази светлина там може би е сигнал, че трябва да се намерите с останалите, или, което е по-вероятно, това е сигнал за помощ от някой от другите номера. Или може би номер пет или номер девет току-що са отворили за първи път сандъците си и тъй като тази работа тук сме я пуснали по същото време, е станало възможно да се свържем.

— Може би те виждат, че се намираме в Охайо? — питам.

— Гадост! Може би. Вероятно. Хайде сега сериозно. Помислете само. Ако старейшините са ви дали всичките тези неща в сандъците ви, ще трябва да са сложили и нещо, с което да се свързвате един с друг. Не съм ли прав? Навярно ние просто отключихме тайната и получихме местоположението на някой, който се нуждае от помощта ни — казва Сам.

— Или някой от останалите е измъчван и е бил принуден да се свърже с нас и това да е капан — казва Шест.

Тъкмо съм на път да се съглася с нея, когато периферията на Земята става неясна и цялото кълбо започва да вибрира, щом се чува женски глас: Adelina! Despierta! Despierta, por favor! Adelina!11

Понечвам да отговоря, но кълбото неочаквано се свива, преобразува се в седемте сфери и възвръща първоначалния си вид.

— Стой, стой, чакай! Какво стана? — питам.

— Бих казал, че сигналът беше прекъснат — казва Сам.

— Кое беше това момиче? И коя е Аделина? — пита Шест.

Хващам камъка, след като скача от деветото стъпало, но каквото и да правя, той вече не сияе както преди. Разтърсвам го в дланта си. Духам върху него. Слагам го в отворената ръка на Аделина. Той си остава с все същия нов бледосин цвят и аз се тревожа, че съм го развалила. Внимателно го връщам в сандъка и вземам късото клонче.

Поемам дълбоко въздух, през единия от двата прозореца изваждам навън клона и се концентрирам върху другия му край. Усещам нещо като привличане от магнит, но преди да успея да го пробвам както трябва и да го проуча, чувам как дъбовата врата в дъното на кулата се отваря със скърцане.

Глава 21

Продължаваме да пътуваме и още няколко пъти се опитвам да възстановя сигнала със сферите, но всеки път, щом събудя слънчевата система и я пусна в действие, планетите обикалят нормално. Почти полунощ е и точно когато се каня да преровя останалите камъни и предмети в сандъка, на хоризонта забелязвам разпръснатите светлини на някакъв град. От дясната ми страна се изнизва знак, точно както преди няколко месеца, когато Анри беше зад волана:

ДОБРЕ ДОШЛИ В ПАРАДАЙС, ОХАЙО!

ЖИТЕЛИ: 5243

— Добре дошли у дома — прошепва Сам.