Силата на шестимата

Двамата с Шест се движим внимателно през високата трева към кладенеца и коленичим пред него. Около края на слънчевия часовник се виждат цифри — от едно до дванайсет вляво, от едно до дванайсет вдясно и нула на върха, а самите те са заобиколени с чертички. Тъкмо да хвана триъгълника и да го завъртя произволно, когато чувам Шест да ахва.

— Какво? — прошепвам и вдигам поглед към тъмните задни прозорци.

— Погледни, виж в средата. Символите.

Отново разглеждам внимателно слънчевия часовник и дъхът ми засяда в гърлото. Те са неясни и човек лесно може да ги пропусне, но по средата на кръга са издълбани плитко девет лориенски символа. Разпознавам цифрите от едно до три, защото те отговарят точно на белезите върху глезена ми, но останалите са нови за мен.

— Кога беше роден Сам? — питам.

— На четвърти януари 1995 година.

Завъртам го надясно срещу лориенската цифра едно и триъгълникът прещраква като ключалка. Завъртам наляво и преглъщам трудно, защото съм се нацелил към това, което трябва да е номер четири. Моят номер. Отново завъртам триъгълника към единицата, после девет, отново девет и пет накрая. Минават няколко секунди, без да се случи нищо, после слънчевият часовник започва да съска и да дими. Когато димът се прояснява, вътре виждам стълба.

Сам подскача нагоре-надолу близо до оградата. Едната си ръка е сложил върху устата, а другата е издигнал в юмрук.

Единият тъмен прозорец на къщата светва в жълто. От покрива Бърни Косар изпуска два дълги победни писъка. Не успявам дори да се замисля, когато Шест ме избутва напред. Вече съм видим и слизам по стълбата в кладенеца. Шест върви след мен и дърпа капака над себе си, почти го затваря. Включвам дланите си и виждам, че се намираме на височина от шест метра над циментов под.

— А Сам? — прошепвам.

— Няма му нищо. Бърни Косар е там горе при него.

Стигаме пода и се оказваме в къс коридор, който завива наляво. Мирише на мухъл. Светя с дланите си напред-назад, докато се движим по завоя; когато коридорът отново се изправя, виждаме пред нас стая с отрупано бюро и стотици листове хартия, окачени по стените. Тъкмо да се втурна вътре, когато светлините ми улавят дълъг бял предмет на прага.

— Това е… — започва Шест, но гласът й замира.

Не мога да помръдна. Това е огромна кост. Шест ме побутва напред и аз изваждам камата от задния джоб.

— Първо дамите, моля — предлагам.

— Не и този път.

Завтичам се и прескачам костта. Незабавно осветявам стаята с длани. От устата ми се изтръгва вик, когато забелязвам скелет, седнал подпрян на стената. Шест скача вътре и щом го вижда, отстъпва назад и се препъва в бюрото.

Скелетът е висок над два метра и половина, с огромни стъпала и длани. Гъста руса коса пада от върха на черепа му и стига до широките му плещи. От врата му виси син амулет, подобен на моя.

— Това не е бащата на Сам — отбелязва Шест.

— Определено не е той.

— Тогава кой е?

Пристъпвам напред и изучавам амулета. Синият камък лоралит е малко по-голям от моя, но всичко останало е същото. Зяпам го втрещено и ме обзема чувството, че съм свързан с него, който и да е той.

— Не съм много сигурен, но мисля, че този е бил наш приятел — протягам ръка над главата му, свалям амулета и го подавам на Шест.

Отиваме до бюрото. Не знам откъде да започна. Дебел слой прах покрива купищата хартия и принадлежностите за писане. Написаното върху листовете хартия, забодени върху стената, е на всеки друг език, но не и на английски. Разпознавам няколко лориенски числа, но това е всичко. Бял таблетен компютър е поставен върху разнебитен дървен стол, вземам го, натискам с пръсти черния му екран. Не се случва нищо.

Шест отваря горното чекмедже, пълно с още хартия, и когато хваща дръжката на второто чекмедже, експлозия отгоре ни стряска. Дълга пукнатина пресича тавана на стаята и бетонът поддава. Около нас започват да падат огромни парчета.

— Бягай! — изкрещявам.

С амулета около врата си Шест откъсва десетина листове от стената, а аз подпъхвам белия таблет отзад на колана. Катерим се нагоре по стълбата и надзъртаме през цепнатината между кладенеца и слънчевия часовник. Десетки могадорианци. Тлеещи пожари. Бърни Косар се е превърнал в тигър с извити рога на овен. Между зъбите си е захапал ръка на могадорианец. Сам го няма до оградата, няма го и сандъка ми.

Тъкмо да изскоча от кладенеца, когато Шест се изстрелва покрай мен сред торнадо от облаци. Капакът на слънчевия часовник рязко се отмята назад. Тя препуска с пълна скорост през група от петима могадорианци и ги запраща на другия край на двора. Измъквам се от кладенеца, затварям го, а Шест грабва светещия меч на един от могадорианците, после става невидима.

Използвам телекинезата си и запокитвам към къщата трима въоръжени могадорианци, застанали близо до кладенеца. Те избухват и се превръщат в гъста пепел. Обръщам се и на задната врата виждам гол до кръста мъж с пушка в ръце. Зад него стои уплашена майката на Сам по нощница.