Силата на шестимата

— В нефа, на мястото, където беше скрила сандъка. Но моля те, чуй ме. Те са тук. Могадорианците дойдоха за мен снощи, след като отворих сандъка, и трябваше да се скрием.

— Как отвори сандъка сама? Така не става.

— Ти ми каза как да го направя. Говореше насън — лъжа я.

Мога да й кажа, че съм я упоила, но не съм готова да се разправям на тази тема. Объркването й се усеща в гласа й.

— Не си спомням… Спомням си как станах от леглото и после… Май това е всичко. Отворила си сандъка? Какво имаше вътре?

— Много неща, Аделина. Всякакви видове камъни и един от тях се запали в ръката ми и започна да мига, мисля, че затова се появи могадорианецът.

— Какъв могадорианец? Какво се случи? — Аделина се опитва да седне, но я спирам, преди да е ударила главата си в ниския таван.

Прошепвам:

— Преди няколко дни видях мъж в кафенето, който държеше книга за Питакъс и не сваляше поглед от мен. Беше с шапка и мустаци и още щом го погледнах, разбрах, че е от Могадор. И снощи, след като отворих сандъка в северната камбанария, той се появи.

— Как се измъкнахме?

— Използвах телекинезата си и се изнесохме в двора през прозореца, после пак я използвах, за да се върнем тук.

— Трябва да се махаме оттук — промълвява тя. — Трябва незабавно да напуснем „Света Тереса“.

Тутакси ме обзема възбуда. Прегръщам я в тъмното и за моя изненада и тя ме прегръща в отговор. Аделина пропълзява до отвора на нишата, а аз я следвам със сандъка, който се носи зад мен. Когато виждаме, че нефът е празен, Аделина ме моли да я сваля долу на пода. После внимателно пускам сандъка от края на нишата и мълчаливо го поставям до босите нозе на Аделина. Тъкмо и аз да левитирам надолу, когато сестра Дора се появява в задната част на нефа и тръгва към Аделина.

— Къде изчезна? — крещи тя. — Цяла нощ не си била на поста си. Как можа да направиш това? И какво прави този багаж тук?

— Имах нужда от чист въздух, сестра Дора — казва тихо Аделина. — Съжалявам, че напуснах поста си.

Виждам как очите на сестра Дора се присвиват.

— С Марина?

— Какво?

— Четири от момичетата дойдоха да ме събудят посред нощ, казаха ми, че Марина се е измъкнала снощи и че ти си тръгнала с нея.

Аделина понечва да каже нещо, но Елла се появява зад сестра Дора и дърпа роклята й.

— Сестра Дора? Току-що видях Марина — лъже тя.

— Къде?

— В спалнята, спи.

Сестра Дора се навежда и сграбчва Елла за ръката над лакътя и ужасената физиономия на момиченцето кара нещо да се преобърне в мен.

— Ти, малка лъжкиньо! Току-що идвам от спалнята и там няма никого. Измисляш й извинения.

— Сестра Дора, достатъчно! — казва Аделина.

Сестра Дора обаче започва да влачи Елла енергично и крачетата й едва докосват пода.

— Отиваме в кабинета, там ще разбереш, че тук не се лъже.

Сълзи се стичат по бузите на Елла. От отвора на нишата забивам поглед върху ръката на сестра Дора и отлепвам пръстите й от ръчичката на Елла. Сестра Дора изкрещява от болка, объркана, поглежда учудено надолу към Елла. После отново я сграбчва за ръката.

Аделина се дотътря до тях и преди да запратя сестра Дора по гръб по цялото протежение на централната пътека, Аделина я хваща за китката.

Сестра Дора отскубва ръката си. Сърцето ми се качва в гърлото, развълнувана съм, когато виждам в Аделина мой и на приятелката ми съюзник.

— Да не си ме докоснала пак! — заплашва я сестра Дора. — Мястото ти не е при нас, Аделина. Нито на онзи малък зъл дух, който домъкна със себе си.

Аделина се усмихва спокойно.

— Напълно сте права, сестра Дора. Навярно мястото ни с Марина не е тук и навярно ще напуснем манастира още тази сутрин. Но преди това, ще бъдете ли така любезна да пуснете Елла? — гласът й, макар сърдечен и търпелив, не е лишен от известна злъч.

— Как смееш! — подигравателно изкрещява сестра Дора. — И ти не си нещо повече от обикновен сирак. Прибрахме те, когато никой не те искаше.

— Всички сме равни пред Бога. Сигурно ще признаете поне това?

Сестра Дора пристъпва напред, но Аделина я грабва за ръката. Двете жени се гледат право в очите.

— Ще разговарям за това със сестра Лусия. Ти ще бъдеш изхвърлена оттук толкова бързо, че няма да имаш време да молиш за прошка.

— Вече казах, че напускам още тази сутрин. А иначе винаги ще мога да моля за прошка — Аделина протяга ръка към Елла и тя я хваща.

Сестра Дора се колебае, но неохотно пуска ръката на Елла.

— Ще се моля не само Марина да ми прости, че й бях ужасен настойник, но ще се моля Бог да прости и на вас, че сте забравили за какво сте тук — те продължават да се гледат в очите още няколко секунди, преди сестра Дора да се врътне разсърдена и да напусне нефа.

Когато тя изчезва от погледа, а Елла е застанала с гръб към мен, аз се спускам на земята.

— Здравей, Елла — казвам.

— Марина! — тя се откъсва от ръката на Аделина, изтичва към мен и ме прегръща. — Къде беше?

— Двете с Аделина трябваше да си поговорим насаме — казвам и се отдръпвам от нея.

Поглеждам към Аделина:

— Трябваше да разговаряме за нашето бъдеще.

Аделина присвива очи, поглежда към мръсната си нощница и се смущава.

— Марина, иди да си събереш нещата и сложи сандъка на някое сигурно място. Много скоро си тръгваме.