Силата на шестимата

Шест се материализира до двама могадорианци, които са се впуснали срещу мен със светещите си оръжия, и ги посича с меча през вратовете. Чрез телекинезата си Шест хвърля ръчната количка срещу друг могадорианец, превръщайки го в купчина пепел. Аз пък запращам двама могадорианци един срещу друг, а Шест пронизва с бързо движение наведнъж други трима. Бърни Косар скача в средата на двора и забива зъби в няколко могадорианци, които се мъчат да се изправят.

— Къде е Сам? — изкрещявам.

— Тук съм!

Завъртам се и виждам Сам, който лежи по корем под обгорял храст. От главата му тече кръв.

— Сам! — провиква се майка му от вратата.

Той се изправя с мъка.

— Мамо!

Майка му отново изкрещява, но един могадорианец се протяга и издърпва Сам за ризата. Съсредоточавам се и изтръгвам ръждясалата люлка, ала преди единият от металните прътове да се забие в гърдите на могадорианеца, той изхвърля Сам през оградата.

Със сила, която не съм виждал преди в нея, Шест разрязва на парчета останалите могадорианци. Цялата е покрита с пепел, когато прескача оградата след Сам. Скачам върху Бърни Косар и я следваме.

Сам лежи по гръб в двора на съседите. Върху него падат светлините от сензорните датчици за движение. Скачам от Бърни Косар и го повдигам.

— Сам? Добре ли си? Къде е сандъкът ми?

Той отваря леко очите си:

— Взеха го. Съжалявам, Джон.

— Ей там! — Шест сочи към няколко могадорианци, които тичат през полето към гората.

Слагам Сам върху гърба на Бърни Косар, но той се дърпа.

— Добре съм, кълна се.

От другата страна на оградата майката на Сам крещи:

— Сам!

— Ще се върна, мамо! Обичам те! — казва той и първи хуква към могадорианците.

Двамата с Шест го догонваме лесно, но тя завива надясно и забива меча си в един от приближаващите могадорианци. Други четирима са на трийсетина метра пред нея и с огромния амулет, който подскача около врата й, тя атакува, а Бърни Косар я следва по петите.

Със Сам нагазваме в калното поле, но двама могадорианци ни пресичат пътя. Поглеждам през рамо и виждам как още двама се разделят и се движат под стратегически ъгли в посока към нас. Другите двама вече са навлезли в гората на две различни места, но не мога да видя кой от тях носи сандъка.

Измъквам камата от задния си джоб. Дръжката й се увива около ръката ми.

Втурвам се напред, двамата могадорианци пред мен също тичат, отзад мечовете им подскачат и секат въздуха над празното поле. Когато разстоянието между нас се скъсява на по-малко от пет метра, отскачам с вдигната над главата ми кама. Докато падам обратно, огромно дърво изсвистява като куршум някъде долу под мен, удря жестоко двамата могадорианци и ги убива. Шест. Когато отново докосвам земята, се обръщам и я виждам да тича към Сам и двамата могадорианци, които са го наобиколили.

Този отляво подхваща Сам през кръста. Шест издърпва могадорианеца и го запраща далече в полето, но той веднага скача на крака и атакува отново.

Промъквам се зад другия могадорианец и забивам камата във врата му, измъквам я под ъгъл и тя го разсича през плешката. Той се сгромолясва и се превръща в купчина прах, който се посипва по обувките ми.

Бърни Косар връхлита върху другия могадорианец и след секунда езикът му се покрива с гъста пепел.

— Трябва да се върнем в колата и да се махнем оттук — казва Шест. — Сигурно насам идват още… Те ни чакаха.

— Преди това обаче трябва да си върна сандъка — казвам.

— Тогава нека да се разделим — казва Шест.

С меча, целия покрит със сажди, тя ми сочи към двата различни сектора в гората, където изчезнаха могадорианците.

— Бърни Косар, ти идваш с мен.

Бърни Косар се смалява до ястреб и заедно с Шест се насочва наляво.

Ние със Сам навлизаме в гората от другата посока. Скоро чуваме пукане на клони и хукваме натам. Аз избързвам напред, прескачам няколко повалени дървета и тогава виждам четирима могадорианци, които се опитват да се измъкнат през малко сечище. На лунната светлина все още не мога да определя дали някой от тях носи сандъка ми.

Спускам се странично по хълма, като чупя фиданки и създавам малко свлачище от камъни. Зад мен Сам се сгромолясва с трясък.

Те са някъде по средата на сечището. То е обрасло с висока близо два метра гъста трева и аз тичам през него с пълна скорост. Сам се провиква и ме пита в каква посока да се движи, но аз продължавам да тичам и вместо отговор издигам запалената си длан нагоре към небето като фар.

— Добре! Виждам! — изкрещява той.

Най-накрая, малко преди сечището да свърши, почти докосвам единия от могадорианците. Хвърлям се в краката му и прерязвам ахилесовото му сухожилие през долната част на калните му панталони. Той изревава от болка и пада по гръб. Качвам се върху гърчещото му се тяло, пронизвам го в гърдите и го убивам.

Сам се препъва в краката ми и пада по лице.

— Взе ли го?

— Не. Хайде, ставай!