Силата на шестимата

Той поглежда в посока на ревовете и върху лицето му се изписва ужас. Бавно се пресяга за пистолета си, но преди да хване дръжката му, оръжието се понася далече от него. Този номер ми е познат — виждал съм го във Флорида по време на една среднощна разходка. Напълно объркан, пазачът започва да се върти и накрая хуква да бяга.

Шест става видима пред вратата на килията ми, големият амулет все още виси на врата й и щом поглеждам лицето й, разбирам, че ми е ядосана. Освен това ми става ясно, че тя страшно много бърза да ме измъкне оттук.

— Какво става там, Шест? Сам добре ли е? Нищо не виждам — казвам.

Тя поглежда надолу по коридора и се съсредоточава върху нещо. И оттам комплект ключове се понасят по въздуха и падат точно в ръцете й. Тя ги пъха в металния панел на стената. Вратата ми се отключва. Изтичвам навън от килията и най-после мога да огледам коридора. Той е много дълъг, оттук до изхода има най-малко четирийсет килии. Но изхода го няма, както и стената, на която би трябвало да се намира той, вместо това се облещвам срещу рогатата гигантска глава на пикен. В огромната му паст се виждат двама от пазачите, а от острите му като бръснач зъби текат лиги, примесени с кръв.

— Сам! — изкрещявам, но той не ми отговаря.

Обръщам се към Шест:

— Сам е там вътре!

Тя изчезва пред очите ми и пет секунди по-късно виждам, че вратата на една от килиите се отваря. Сам се втурва към мен. Аз крещя:

— Добре, Шест! Давай да размажем това чудовище!

На сантиметри от носа ми се появява лицето на Шест.

— Няма да се бием с пикен. Не и тук.

— Шегуваш ли се? — питам я.

— Има по-важни неща, които трябва да направим, Джон — озъбва ми се тя. — Трябва незабавно да отидем в Испания.

— Сега?

— Сега!

Шест ме сграбчва за ръката и ме тегли след себе си, докато не развия пълна скорост. Сам е точно зад мен и с ключовете на Шест успяваме да минем през две двойки врати. Когато втората врата се отваря широко, се оказваме изправени пред седмина могадорианци с цилиндрични тръби, наподобяващи топове, и мечове. Инстинктивно посягам към камата си, но тя не е на мястото си. Шест ми подхвърля пистолета на пазача и ни спира зад себе си. Свежда глава и се концентрира. Водещият могадорианец се завърта, а мечът му разсича телата на двамата могадорианци зад него, превръщайки ги в пепел. Шест изритва могадорианеца в гърба и той се сгромолясва върху собствения си меч. Още преди той да умре, тя вече е станала невидима.

Със Сам се навеждаме и избягваме първия изстрел от тръбата, вторият опърля леко якичката на ризата ми. Стрелям, изпразвам пистолета, докато се плъзгам върху купчини прах. Убивам един могадорианец и вземам падналата му тръба. Стотици светлини изскачат в мига, в който пръстът ми намира спусъка, и зелен лъч минава през следващия могадорианец. Целя се в последните двама, но Шест вече се е появила зад тях, повдига ги до тавана с телекинеза. Тръшва ги пред мен, после пак ги запраща към тавана, за да ги стовари най-накрая отново върху пода. Дънките ми се покриват с праха им.

Шест отключва поредната врата и влизаме в огромна стая, в която горят десетина преградени кабинки. По тавана тлеят отворени дупки. Могадорианците стрелят по полицаите, а те отвръщат на огъня. Шест преборва най-близкия могадорианец, грабва му меча, отсича ръката му, после скача през една от горящите преградни стени. С тръбата взривявам клатушкащия се еднорък могадорианец в гърба и той се превръща в черна купчина прах.

Забелязвам детектив Мърфи, който лежи в безсъзнание на пода. Шест се носи през лабиринта от преградени кабинки и върти меча си толкова бързо, че очертанията му се губят. Навсякъде около нея могадорианците се превръщат в прах. Полицаите се изтеглят през врата в дъното вляво, докато Шест се върти в кръг и разсича обграждащите я могадорианци. Продължавам да стрелям и унищожавам всички в периметъра ми.

— Ето там! — Сам сочи към огромна дупка, която извежда до някакъв паркинг.

Без да се колебаем, скачаме навън през искри и дим. Преди обаче да изляза навън в студената утрин, забелязвам камата и таблета ми на бюрото в офиса. Протягам се и ги забърсвам, а секунди по-късно вече следвам Шест и Сам до една дълбока канавка, която ни осигурява добро прикритие.

— Няма да говорим за това точно сега — казва Шест, като маха енергично ръце покрай тялото си.

Преди километър и половина тя изхвърли меча. Аз набутах тръбата на могадорианеца под един храст.

— Все пак кажи ми, у теб ли е?

— Не сега, Джон.

— Но у теб…

Шест спира рязко.

— Джон! Искаш да разбереш къде е сандъкът ти?

— В багажника на колата ли е? — питам, като повдигам извинително веждата си.

— Не — отговаря тя. — Пробвай пак.

— Скрит в някой контейнер за боклук?

Шест вдига ръце над главата си и силен порив на вятъра ме блъсва. Аз политам във въздуха и се удрям в масивен дъб. Тя върви към мен с юмруци, спуснати отстрани на тялото й.

— Как е тя?

— Коя? — питам.