Силата на шестимата

Така е за няколко минути, но когато пътят става по-опасен и се извива надолу по планината в резки спадове, колите ни застягат. Ектор мърмори под носа си, докато профучава през завоите с газ до дупка, а задните гуми свистят застрашително покрай всеки ръб на отвесните скали.

— Внимателно, Ектор — казва Крейтън. — Не ни убивай, преди да сме стигнали. Поне ни дай шанс.

— Ектор владее положението — отговаря той, но това никак не успокоява Крейтън, който продължава да стиска облегалката пред себе си с побелели кокалчета на пръстите.

Единственото ни спасение са непрекъснатите завои по пътя, които не позволяват на могадорианците да стрелят директно в нас, макар и да се опитват.

Докато караме с пълна скорост през един особено остър завой, Ектор не успява да го вземе достатъчно бързо и излизаме от пътя. Под ъгъл от седемдесет и пет градуса пикапът се спуска надолу по гъст планински склон, мачка дръвчета, отскача встрани, когато се натъкне на големи камъни, едва успява да избегне по-дебелите дървета. Двете с Елла пищим. Крейтън крещи, изхвърча напред и се удря в предното стъкло. Ектор не проронва нито дума; стиснал зъби, той маневрира около и над препятствията и накрая като по чудо се приземяваме на друго шосе. Капакът на пикапа е жестоко огънат и пуши, но двигателят все още работи.

— Това, хъм, е пряк път — казва Ектор.

Той натиска педала на газта и ние бързо се понасяме по новото шосе.

— Май се отървахме от тях — казва Крейтън и поглежда нагоре към скалата.

Потупвам Ектор по рамото и се засмивам. Крейтън изважда дулото на оръжието си през задния прозорец и чака.

Най-накрая езерото се показва. Чудя се защо Крейтън смята, че езерото ще ни спаси.

— Каква е тази история с езерото? — питам.

— Нали не си смятала, че ще дойда да те търся единствено с Елла?

За миг си помислям да му кажа, че само допреди няколко часа смятах, че е дошъл да ме убие. Но съвсем скоро могадорианците отново са зад нас и Крейтън се обръща назад, а очите на Ектор се стрелкат в огледалото за обратно виждане.

— Това ще е ръкопашен бой — казва Крейтън.

— Ще се измъкнем, татко — казва Елла на Крейтън.

Когато я чувам да му казва „татко“, сърцето ми се изпълва с обич. Той й се усмихва топло, сетне кимва с глава. Елла стиска ръката ми.

— Оливия ще ти хареса — казва ми тя.

— Коя е Оливия? — питам, но тя няма възможност да ми отговори, тъй като пътят завива на деветдесет градуса и се спуска стръмно надолу към езерото пред нас.

Усещам как Елла се напряга цялата, щом пътят свършва. Ектор отпуска газта и пикапът се вмъква директно през вратата на телената ограда, която огражда езерото. Натъкваме се на издатина, която ни раздрусва, гумите на колата се отлепят от земята и се приземяваме с тъп звук и подскачане на брега. Ектор ни подкарва бързо право към водата и малко преди да стигнем, натиска рязко спирачките, пикапът поднася и ние спираме. Крейтън отваря с рамо вратата до пасажерската седалка и се втурва към езерото, гази навътре, докато водата стигне до коленете му. Все още държи оръжието в лявата си ръка, а с другата хвърля с все сила някакъв предмет и започва да мърмори под носа си нещо на език, който не разбирам.

— Хайде! — извиква той и вдига поощрително ръце нагоре. — Хайде, Оливия!

Тримата с Ектор и Елла изскачаме от колата и изтичваме до него. Държа сандъка под мишница и след миг виждам, че по средата на езерото водата започва да се накъдря и да клокочи.

— Марина, знаеш ли какво е химера?

Не успявам да отговоря, защото точно тогава един от автомобилите на могадорианците — подобен на танк джип с монтирано отгоре оръжие, изскача на хоризонта и се спуска бясно надолу по хълма. Насочил се е право към нас и Крейтън изстрелва порой от куршуми в предното му стъкло. Колата веднага изгубва контрол и се забива право в задната част на пикапа на Ектор. Чува се оглушителен трясък, последван от стържене на метал и дрънчене на счупено стъкло. Останалите десетина автомобила от конвоя се спускат надолу по хълма и започват да стрелят. Всичко изригва в огън и пушек, щом експлозии разтърсват брега, запращайки и четирима ни на земята. Пясък и вода се посипват върху нас и с лазене се изправяме на крака. Крейтън ме дърпа за якичката.

— Махайте се оттук! — крещи той.

Хващам Елла за ръка и двете побягваме с всички сили покрай лявата страна на езерото. Крейтън започва да стреля, но не се чува само едно оръжие, а две и мога само да се надявам, че втория спусък го натиска пръстът на Ектор.