Синдик

— Те ще ги видят, когато запалят фенерите, и ще се уплашат. Естествено аз не зная как точно се прави това, но и те не знаят, че аз не знам. Това ще ги забави. Ако тя излезе от колибата си — а може и да не излезе — ще разбере, че пръчките нямат магическа сила и ще изпрати мъжете след нас. Но ние вече ще сме далече. Чарлз, сигурен ли си, че не мога да направя експлозията? Ух, да, виждам, че си сигурен. Може би ще мога да направя една, когато пристигнем в Ню Портсмут?

Беше толкова тихо, че той едвам издържаше. С трескаво нетърпение разрови скривалищата с барута и месото. Под пясъка почвата беше тлъста и глинеста. Направи плитък канал към дънерите, които бе решил да взриви, и в основата им изкопа дупка в глината. Пренесе с шепи барута от скривалището и го изсипа в дупката. Бомбата беше готова. Покри я с глина и плоски камъни от огнището. Въгленчето все още тлееше и той разпали огъня с клонки.

Детето, което вече се бе върнало, прошепна:

— Чарлз?

— Тук съм. Готова ли си вече?

— Напълно. Хайде да направим експлозията.

Той взе останалия барут и внимателно направи пътечка по канала до бомбата. Сви се на топка и подхвърли горяща клонка върху черната линия, която пресичаше белия пясък по пода.

Взривът като че разбуди целия свят. Кенеди подскочи скимтейки и хиляди птици се събудиха с писък. Чарлз усети задушаващия го дим по-силно от шума. Събра разпръснатите парчета еленско месо и се втурна през зейналия в стената отвор. По главата му се посипа пепел; беше съборил някакви отломки. Една ръка го хвана — една малка ръка.

— Не се отпускай — каза гласът на Марта някъде отдалече. — Хайде, бързо! Човече, експлозията беше фантастична!

Тя го помъкна през дървета и храсталаците — много бързо. Доколкото се осланяше на нея, не се спъна нито веднъж, нито пък се натъкна на дърво. Смутен от тази зависимост, се отскубна от ръката й но бързо осъзна грешката си и отново се хвана за нея. Сети се за копиеносците, които се опитваха да ги следват слепешком в тъмнината и се усмихна.

Бягството им към брега продължи с нечовешко темпо. За двадесет и четири часа спираха единствено за да изядат дажбата си или за да пийнат вода от потока. Чарлз продължаваше да тича, само защото беше немислимо да позволи едно десетгодишно момиче да го превъзхожда по издръжливост. И двамата заплатиха тежко за убийствената скорост, която поддържаха. Лицето на детето заприлича на череп. Очите му се зачервиха, а устните му изсъхнаха и се напукаха. Докато си проправяха път през един покрит с къпини склон той задъхано попита,

— Как го правиш? Дали някога ще свърши?

— Скоро ще свърши — увери го тя. — Знаеш ли, че се движим три пъти по-бързо от тях?

Той само поклати глава.

Тя я погледна втренчено с горящите си зачервени очи.

— Не е толкова трудно — продължи момичето. — На теб ти е трудно, защото червата ти са пълни с отрова, затова.

— Наистина ли?

Тя се захили лукаво и издекламира нещо, което той не разбра:

А щом навърши девет пъти по тринадесет луни,
ще вдигне чашата със смъртоносно вино дъщерята.
И ще измине в бяг три левги път, по три —
през хълмовете, долините и гората…

И добави като нещо безспорно:

— Последна година. Доказано е, че имам мощта на богинята. Малко потичахме, а ти се скапа. Тази година ще мина изпитанието — седмица гладуване и преследване на елен със седем разклонения на рогата.

Чарлз си помисли, че мощта на богинята е доста скъпа, щом за нея трябва да се плати такава цена. Вече не знаеше ден ли е, нощ ли е, когато стигнаха до върха на един хълм и пред очите им се появи морето. Момичето задъхано извика:

— Трябва веднага да отплаваме. Тя няма да ги накара да продължават нататък. Луда е, но не е глупава.

Детето се строполи. Чарлз се свлече до нея, обхванат от паника. Провери пулса й и реши, че просто е заспала на място. След миг и той спеше.

Събуди се от чудна миризма, достигаща до ноздрите му. Измъчван от глад, проследи откъде идва. Погледът му се плъзна надолу по склона на хълма до любопитно скално образувание. Върху два вертикални каменни блока бе поставен поставен напреко трети, който образуваше гръцката буква „пи“ и почти изяло беше покрит с пръст и трева. Би могъл да се разрови из паметта си и да си спомни, че това е древен погребален долмен, но гладът не му позволяваше да мисли за нищо.

Марта се беше привела над огъня, в който се нагряваха няколко камъка. До нея имаше груба съдина от кора, омазана с глина. Докато я наблюдаваше, тя повдигна един, нагорещен до червено, камък с две пръчки и го пусна в съдината. Водата кипна и продължи да ври учудващо дълго време. От нея се носеше ароматът.

— Закуска? — невярващо запита Чарлз.

— Задушено заешко — отвърна момичето. — Много пътеки, много лико, много млади зелени клони. Направих примки. Два жилави стари заека се варят от един час.

Оглозгаха месото до кокалите в мълчание. Накрая каза: