Синдик

— По-важна е — отвърна. — Един човек веднъж ми каза, името му беше Т. Дж. Пенделтън, че можеш да бъдеш лоялен само към хората. Синдик — това са хората. Не ни се удаде да съберем всички сведения, за които бяхме изпратени, но се добрахме до някои полезни неща за Синдик. Ако не успееш да се промъкнеш, те ще намерят други, които ще успеят. Но детето няма никой друг, освен мен. Собствената му сестра… — прекалено дълго е за обяснение и само ще прозвучи смешно. Голяма работа, ако отборът по поло се лиши от играч като мен! Но никога, никога няма да си простя, ако оставя Гринел да избегне възмездието за това, което направи. Можеше да спре мародерите си, но не го направи. Може би аз ще спра Гринел. Ако не се опитам да го направя, ще бъда толкова долен, колкото и той.

Тя бавно зареждаше пълнителя на друг 45-калибров от оръжейната стойка.

— Не тръгвай още няколко минути. Лодката е доста шумна и ще събере тълпата. Те няма да могат да се организират толкова бързо, че да те последват веднага, но аз прекалено ще правя впечатление. Сбогом.

Той се приготви да скочи върху пристана.

— Почакай — бавно каза Лий. — Това готово ли е за стрелба?

Тя му подаде пистолета. Той дръпна затвора, вкара патрон в цевта, свали предпазителя. Вятърът донесе пиянски смях на жена. Някъде струг стържеше метал с плачещ, мъчителен звук. Чарлз й върна оръжието обратно:

— Само го насочваш и дърпаш спусъка.

Лий Фалкаро моментално го насочи към стомаха му.

— Идваш с мене — нареди тя. — Ако не ме послушаш, ще стрелям в крака ти.

Шокът го забави за секунда, докато тя с една ръка посегна към регулаторния лост и го издърпа.

— Господи, ще ни потопиш! — задъха се Чарлз и се втурна към лостовете за управление. Имаше секунди преди редукторът да се завърти, кадмиевите пръчки да излязат от гнездата, реакторът да закипи и да подаде пара към турбината…

Той свали лостовете, освобождаващи въжетата, с които катерът бе привързан към кея. Завъртя рязко щурвала и видя Лий Фалкаро да полита назад. Пистолетът изхвърча от ръката й и се плъзна по пластмасовата обшивка на палубата. Ревът на турбината вдигна по тревога цялата база, докато те прорязваха водите, оставяйки след себе си бяла диря през очертания с шамандури фарватер в лабиринта на пристанището.

Лий Фалкаро се изправи на крака.

— Не се гордея със себе си. Но тя ми каза да те пазя.

— Ние можехме да тръгнем направо към пристанището — студено отвърна Чарлз, — без да се отбием да те вземем. Поеми щурвала.

— Чарлз, аз…

— Поеми щурвала!

Тя го направи. Той отиде на кърмата на лодката и се вгледа в мрака. Светлините на пристанището се превърнаха в дребни мигащи звезди. След това очите му се замъглиха и престана да ги различава. Не му пукаше, дори и дузина корвети да кръстосваха залива, дебнейки катера им. Той се беше провалил в единственото важно нещо, което някога е трябвало да свърши. И по-лошо, съзнаваше, че е искал да се провали.

XVI.

Беше влажна, забулена в мъгла утрин. През нощта писецът на автопилота беше изчертал тънката си червена линия по 30-ия меридиан. Почти половината от пътя, помисли си Чарлз Орсино, като разтъркваше сънено очите си. Но за последните четири часа линията беше права като струна. Проклетото момиче трябва да е заспало на вахтата си. Той се взря в нея през илюминатора и отвори дажбата си. Лий го поздрави разсеяно:

— Добро утро.

Чарлз преглътна полусдъвкано парче шоколад и се задави. Протегна се за вода и откри, че резервоарът на йонно-обменния пречиствател е празен.

— По дяволите — изръмжа, — защо не си заредила това, след като си го изпразнила? И защо не си криволичила през нощта. Ти си съвсем безотговорна.

Хвърли ведрото през борда, издърпа го и наля морска вода в апарата. Мърмореше си, че сега трябваше да минат поне двадесет минути, преди да се събере достатъчно вода за пиене.

— Почакай за момент — Лий твърдо се обърна към него. — Нека да си изясним нещата. През нощта не съм ползвала вода, така че не съм имала повод да заредя колоната. Ти трябва да си изпил последната вода докато си вечерял. А колкото до криволиченето, нали каза, че трябва първоначално да се движим право напред, а след това да ги объркваме. Реших, че последната нощ по нищо не се различава от останалите — тя го гледаше с очакване.

Чарлз отпи малка глътка от резервоара, забавяйки отговора си. Да, наистина, той мислеше да зареди апарата след вечеря. И той самият й беше наредил да държи постоянен курс за няколко часа през нощта… Съвсем официално й отговори:

— Права си и за двете неща. Извинявам се.

Отхапа от нещо, което имаше вкус на кекс от фъстъчено масло, втвърдено под налягане.

— Това не е достатъчно — отвърна момичето. — Не искам сега да ми се извиняваш, а след това да се мръщиш и чумериш заради нещо друго. Всъщност съвсем не харесвам поведението ти.

— О, не го харесваш, така ли? — сърдито отвърна той. Мразеше нея, света и самия себе си заради глупавия неадекватен начин на завръщането; грубо и недодялано изплю гадната хапка през борда.