Синдик

— Наука е — простичко отвърна Лий. — Либерман и неговите последователи отишли прекалено далеч. Това се превърнало в някаква истерия. Експериментаторите бързали прекалено. Те погрешно разчитали резултатите, погрешно интерпретирали статистическите данни, погрешно схващали теоретичните постановки и така оборвали не твърденията на школата, а своите собствени грешки.

— Но аз винаги съм смятал психологията за шарлатания! — запротестира Чарлз, очевидно притеснен от мисълта, че човешкото съзнание може да бъде подложено на строго научно изследване.

Тя сви рамене.

— Не мога да ти помогна. Извършвахме физиологични изследвания на сензорните органи, като се опитвахме да установим по какъв начин се фокусира окото. Тогава аз се задълбах в изучаване на трудове от времето преди Либерман. Търсех някакъв ориентир в мрака. Някои неща звучаха не особено разумно, но успях да попадна на една от анкетите на населението, направени от Либерман. Старецът е грешал абсолютно. Конструкциите на количествената школа доста добре съвпадат с начина на работа на човешкото съзнание. Продължих да проверявам и школите, които са били отречени преди векове като безнадеждно погрешни. Оказа се, че едни повече, други по-малко, но всички те дават добро описание на работата на човешкия мозък. Някои от тях имат и огромна практическа стойност. Аз използвах алгоритмите на теоретичната психология за изчисляване на компонентите при теб и при мене, включително и освобождаването на старата личност. Тя работи. Разбираш ли, Чарлз? Ние сме на прага на нещо велико.!

— Кога е живял този Либерман?

— Не си спомням точните дати. Разпадането на школите става през епохата на Джон Дж. Фалкаро.

Това даваше доста добра датировка. Джон Дж. беше наследник на Рафаел, а той пък — наследник на Амадео Фалкаро, първият лидер на Синдик по време на революцията. При Джон Дж. се наслаждавали на трудно спечелената свобода. Препълнените магазини били радостно изпразвани; законите на съюзите на производителите се разпаднали; строителите работели; доларът стигнал най-високата си точка; в обращение били огромно количество пари. Това време на изобилие все още се помнеше с любов — период на ентусиазирани бунтове срещу мухлясалата схоластика; на весело пречупване на старите начини на мислене, без прекалено много упражнения на съзнанието. Всичко това беше известно.

Той се изправи. Катерът подскачаше и се мяташе по вълните доста сериозно, за първи път откакто бяха потеглили.

— Времето се разваля — каза тя. — Досега бяхме дяволски късметлии.

Той си помисли, но не го каза на глас, че би трябвало много повече да се притесняват от това, че не видяха никой да ги преследва. Североамериканската флота не би използвала ресурсите си за преследване на тяхната лодка, при положение, че се очаква влошаване на времето, което може да я потопи.

— Мислех, че сме непотопяеми?

— В общи линии, да. Ако затворим люковете, тя няма да потъне, също като запечатана бутилка. Но лодката е изградена от множество части, свързани в едно цяло. Няколко часа под ударите на вълните са достатъчни да се разпадне. Е, ако това те успокоява, парчетата също няма да потънат… Бих искал Синдик да имат флота в Атлантика.

— Съжалявам. Най-близката флота, която познавам, е тази на Моб в Големите езера и те нямат намерение да ни прибират.

Радарът примигна, втурнаха се към екрана.

— Нещо на 273 градуса, на около осем мили. Не може да се проследи. Не биха ни заобиколили, за да ни доближат отпред — той се взря на запад и му се стори, че забелязва черно петно върху сивия фон.

Лий Фалкаро вдигна бинокъла и се оплака:

— Нищо не виждам с това.

— Какво очакваш да видиш от палубата на мятаща се по вълните лодка при дължина на оптичната ос от осем мили. Чувал съм за някакви жиро-стабилизирани бинокли, но се съмнявам, че тук има нещо подобно.

Тя завъртя щурвала на 180 градуса; двамата се олюляха и се притиснаха един към друг, когато лодката се люшна в новия курс. Връхлитащите вълни ги блъскаха откъм борда и люлеенето се усилваше. Едва виждаха; бяха вперили поглед в радара. Пръските от вълните замъгляваха картината, но въпреки това след няколко минути се увериха, че обектът е променил курса си на 135. Чарлз бързо предположи каква може да е скоростта на обекта, провери тяхната собствена скорост и направи няколко сметки.

Не каза нищо, но завъртя щурвала на 225 и се върна обратно при радара. Обектът промени курса си на 145. Чарлз отново пресметна нещо и най накрая каза решително:

— Поддържат курс на приближаване към нас. Предполагам, че се изчислява автоматично от радара. Хванаха ни.

— Не може да бъде — недоверчиво рече момичето. — Ние сме по-бързи.